На 9-ти февруари шефовете на баскетболната ни федерация определиха Тити Папазов за старши треньор на мъжкия ни национален отбор. Тогава членовете на Управителния съвет на централата се спряха на Тити, не защото клекнаха под т.нар. „медиен натиск” (за наличието, на какъвто е доста спорно да се говори сега, когато ставаме свидетели на точно обратното), а просто, защото той бе най-подходящият кандидат сред възможностите за избор и при настоящата ситуация.

Дадоха му мандат 3 месеца. И той прие - без колебание. Дадоха му втори шанс. И той го прие –с амбиция и оптимизъм.

Сега, 7 дни по-късно идва въпроса: Какво още ли? Дали нещо липсва? Доверие? Подкрепа? Дано да ги получи и тях. Дано да ги получи навреме. Защото, ако допълнителните евроквалификации са битката на българския баскетбол - нашата битка, то преди да влезем в нея, трябва да повярваме във възможността на успеха.

Казват, че двете най-големи грешки в една стратегия са: Да прибързаш, или да изпуснеш подходящия момент. А ако има нещо, което никой не може да отрече на Тити Папазов, то е, че не се опитва да играе роля, която другите му налагат и не се страхува, че ще го вземат за луд. Какво пък, малко лудост може би не е излишна… Пробвахме с логика и здрав разум – не стана в миналите евроквалификации. Обаче с вяра - се класирахме на Евро 2005.

Така че, не търсете косури на екипа на Папазов – Георги Младенов и Емил Йонов, а ги подкрепете. Щом ги е избрал, значи вижда в тях хората, които го допълват и ще са полезни. Не отричайте идеята за чужденец в националния, заради страха, че няма да е точния човек. Та Тити Папазов още не е дал своето предложение, а някои вече отсякоха – този или онзи не става.

Нали Тити е треньорът? Нали той ще носи отговорност за резултатите и играта на отбора? Ами тогава, нека той вземе решенията, от които ще зависи представянето на националния. Нали той ще води играчите? Ами оставете го сам да ги избере. Нали баскетболистите трябва да повярват на него, че има шанс за стигнат до Европейското в Испания? Ами нека той да ги убеди, че си заслужава всеки да жертва нещо от себе си.

Хората са казали: Който го е страх от мечки, да не ходи в гората! И очевидно са били прави… Тити Папазов прие предизвикателството наречено: България на Евробаскет 2007. И ако на първия лагер сбор на националите, всеки от тях си е казал „Аз вярвам”, значи целта ще е наполовина изпълнена още тогава.