Eдин от най-добрите баскетболисти на България - Христо Захариев, гостува в предаването "Код Спорт" по ТВ+. С него в състава си Левски Лукойл спечели Купата на България след успех във финала над големия си съперник Балкан (Ботевград). В тима на победителите се открояваше именно Захариев, който днес можеше и да е волейболна звезда. Майка му е волейболистка, но любовта на младока с баскетбола е от пръв поглед и завинаги. Захариев твърди, че наред с невероятни емоции, любимият спорт го е научил на отговорност и дисциплина. Още на 17 години той попада в ръцете на гуруто в европейския баскетбол - Желко Обрадович, който го взима в славния Панатинайкос. И там дори само трите месеца подготовка с гръцкия колос оказват голямо значение за развитието му като играч. Преди Левски Лукойл, той е играл в Славия, Спартак МВР, Фортитудо Болоня, Чимберио Варезе, Черноморец, Рилски спортист, Лукойл-Академик, Триест и Балкан. Захариев взе участие и в победата на националите ни над Латвия в евроквалификация, играна в началото на седмицата.

- Христо, здравей! Благодаря ти, че прие поканата да участваш в предаването "Код Спорт". Националният отбор на България, част от който си и ти, спечели важна победа срещу Латвия. Кое се оказа решаващо за успеха в евроквалификацията, играна в Ботевград?

- Това е един от най-лудите мачове, в които съм участвал. Основното бе, че бяхме един отбор и не се предадохме докрай, въпреки че изоставахме. Да, имахме малък спортен шанс, но няма как без него.

- Липсваше ли ви Везенков и какво носи неговата игра на състава ни?

- Липсваше ни, разбира се. Сашо е един от най-добрите играчи. Макар че още е млад, натрупа много опит, играе в най-високото ниво в Европа - Евролигата. Основен състезател, който наистина много ни липсва. Надявам се в следващите "прозорци" да може да играе. Въпреки, че успяхме да спечелим важния мач с Латвия, ще ни е нужен, защото има още два "прозореца". Всички много искаме да се класираме и той може много да помогне.

- Близо ли сме според теб до класиране на европейско първенство?

- Както сме близо, така и не сме, защото има още мачове. Това беше една много важна победа. Мисля, че отборите са изравнени, особено в този момент, в който не могат всички играчи да са в съставите. Имаме шанс, но ни трябват още победи. Надявам се да успеем да ги постигнем.

- Защо загубихме от Гърция?

- Защото не изиграхме последните две минути умно. Прибързахме, направихме някои грешки, докато те го изиграха по-спокойно. Те бяха домакини, имаше някои съдийски отсъждания, но това е напълно нормално. Не може да се оправдаваме с тях. Смятам, че наистина можехме да ги победим. След мача всички бяхме много разочаровани, но пък това може би ни даде още повече хъс за мача с Латвия.

- Замислял ли си се в какво отстъпваме на водещите сили в баскетбола в Европа?

- Най-вече по самочувствие. Трябва да имаме повече самочувствие и да показваме нашите качества.

- Продължаваме с клубния ти тим. На завършилия в началото на месец февруари турнир за Купата на България беше избран за най-добър състезател, а Левски спечели трофея. Какво означава за теб това признание?

- Искам да споделя тази награда с целия отбор.

- Каква е следващата ти цел със "сините"?

- Следващата цел, разбира се, е шампионатът. За жалост, миналата година не успяхме да го спечелим. Наистина много искам тази година да успеем да станем и шампиони, не само носители на Купата.

- Защо напусна Балкан, където без съмнение беше водеща фигура в тима и прие офертата на Константин Папазов?

- Поради няколко причини. Не че е толкова далеч Ботевград, но исках да съм в София, по-близо до семейството ми.

- Има ли достатъчно конкуренция в родния шампионат?

- Има конкуренция. Първите четири отбора са може би една идея по-добри от останалите, но със сигурност ни очакват доста интригуващи плейофи и завършек на сезона. Ще има интрига докрай.

- Според теб отново ли титлата ще се решава между Левски Лукойл и Балкан (Ботевград)?

- Възможно е, съдейки, че до момента ние и Балкан сме на първите две места в класирането. Но в никакъв случай не подценявам и другите отбори. Ще видим как ще се развият нещата, ще са доста трудни плейофи. Там са Берое, Рилски спортист, нищо не се знае.

- Как те приема публиката в Ботевград?

- Със смесени чувства.

- Обидени ли са ти?

- Да, може би са ми малко обидени, тъй като си тръгнах оттам и отидох в Левски. Но това е част от живота на един професионален спортист. Много уважавам публиката на Балкан. Наистина беше една страхотна година в Ботевград. Подкрепяха ме много, за което им благодаря. Съжалявам, че така се развиха нещата, но такъв е животът на професионалния спортист.

- Върна ли се интересът към "спорта с оранжевата топка" у нас?

- Мисля, че в последно време залите се пълнят. Особено в София на наши мачове много хора почнаха да идват. За Купата залата беше пълна.

- Четирикратен шампион си на България с Левски и Лукойл Академик - коя титла беше най-трудна и с коя се гордееш най-много?

- Първата титла с Левски беше много трудна. Защото ми беше първа, беше и много сладка. Тогава победихме Лукойл с 3:2 победи. Може би най-много се гордея с втората, защото тогава имах по-голяма роля в отбора. В Левски имахме много американци, бях повече допълващ играч. Но вторият път бях основен играч с голям принос. Тогава отново ме избраха за MVP на плейофите. Така че първата е много сладка, но най-много се гордея с втората.

- Ти си един от любимците на Константин Папазов и това не е тайна. Лесно ли се работи с него, имал ли си проблеми, конфликти?

- Не, с него винаги сме били в много добри отношения, още от малък. Работи се много добре с него. Винаги знае какво да каже на един играч, как да го мотивира. Със сигурност е един от най-добрите треньори и се работи много лесно с него.

- Къде би желал да продължиш кариерата си и кое е първенството, което ти допада най-много и защо?

- Винаги съм мечтал да играя в Евролига в ЦСКА (Москва) примерно. Испанското първенство много ми допада като стил на игра. Мечтата ми е да играя на едно от двете места.

- Имаш двама братя - близнаците Милен и Тодор, които са по-малки от теб. Защо и те се насочиха към баскетбола? Повлия ли им ти?

- Като по-голям батко може би съм им повлиял с това, че тренирам. Може би и те са искали да вървят по моите стъпки.

- Какво обичаш да правиш, когато не си в залата?

- Когато не съм в залата, обичам да прекарвам време със семейството, с приятели, с приятелката ми. Обичам нормалните неща - да ходим на кино, да се разхождаме.

- Мислиш ли за сватба?

- Мислим за сватба, даже вече сме организирали. Най-вероятно това лято ще я вдигнем.

- Къде предпочиташ да почиваш, когато сезонът приключи?

- Най-много обичам да почивам на морето. Харесва ми да ходя и на нашето море, и в чужбина. Там най-добре успявам да си почина. Водата, пясъкът и слънцето най-много ме зареждат. Много обичам да е хубаво времето, не съм много по студа.

- Какво си пожелаваш?

- Здраве, защото това е най-важното. Пожелавам си да ми се сбъднат мечтите, в скоро време да имам и деца, тъй като вече ми е време. Да са живи и здрави семейството ми. Дай боже, в края на сезона да спечелим титлата!