Старши треньорът на ЛукОйл Академик Марин Докузовски най-вероятно ще се раздели с българския шампион след края на сезона, независимо от изхода на финала с ЦСКА.

„Мъчи ме носталгията. Все по-трудно издържам и дори да спечелим титлата, в което не се съмнявам, едва ли ще остана в ЛукОйл Академик”, казва най-успешният македонски треньор Марин Докузовски.

Един от най-тиражните вестници в западната ни съседка „Македонски спорт” се обръща директно с въпрос към Докузовски. „В голяма степен това е вярно. Защо го казвам ли? Мисля, че бях достатъчно дълго време в София и в ЛукОйл Академик. Искрено ме мъчи носталгия независимо от близостта на София и Скопие”, потвърждава наставникът на българския шампион.

Дали това е единствената причина за подобни мисли, като се знае, че трите години с ЛукОйл Академик бяха много успешни?

„Няма други причини. През всичките години имах поддръжката на ръководството на клуба и по-точно на президента Валентин Златев. В това отношение нищо не се е променило. И когато бях помощник и като старши треньор на отбора. Може би бавно но сигурно се получи засищане. Доста дълго време мина и очевидно са необходими някои промени, макар и само „козметични”, продължава Марин Докузовски пред колегите от „Македонски спорт” и коментира и предстоящата финална серия с ЦСКА в България: „На първо място и най-важно, не искам това да бъде прието като някакво алиби. Напротив, без значение на резултатите, дори и да вземем шампионската титла искам да се върна у дома. Всъщност всички ни смятат за фаворити, но аз не гледам така на нещата. Шансовете са 50:50.”

Дали това означава, че следващата спирка ще бъде някоя по-далечна дестинация или „истинско” завръщане вкъщи?

„Мисля, че още е рано да говорим за нещо конкретно. Сигурно има доста опции”, казва Докузовски, а запитан дали Работнички Скопие е един от вариантите специалистът отговаря, че не иска все още да коментира това, защото иска да е коректен.

„Работнички си има ръководство и треньор. Така ще отговоря и на въпрос за националния отбор. Първо искам да довърша работата си в ЛукОйл Академик”, завършва Марин Докузовски.