Македонският треньор Марин Докузовски подписва договор с Работнички и вече напусна България в посока Скопие. Наставникът изчакваше в София позицията на ръководството на ЛукОйл Академик дали ще му предложи нов договор да остане начело на отбора, но след като е получил ясен сигнал да не отказва все още офертата на Работнички и е научил за преговорите с други треньори, е решил да поеме тима от Скопие.

„Това е сигурно. Вече мина един месец след края на първенството. Чаках 20 дни в София. Имах голямо желание да остана, защото не бях доволен, че тази година направихме издънка в купа УЛЕБ. Имах една среща с директора Везенков и все още нямам отговор какво са решили те, но не мога да чакам повече. Аз съм професионалист и живея от баскетбола”, започна последното си интервю на българска земя Марин Докузовски.

„Усетих, че нещата не вървят на добре и нямаше какво да направя. Казах, че имам оферта от Работнички, но ЛукОйл ще има предимство. Преговаряхме. Директорът Везенков каза, че трябва да изчакам и да не отказвам още на Работнички. Този момент ме впечатли и разбрах, че може би нямам бъдеще тук. А после видях, че те преговарят с други треньори и започнах да се колебая и така прецених нещата, нямаше как да чакам повече. Това е треньорската работа. Доволен съм от трите години, бях приет добре и съм благодарен на всички, но най-вече на Валентин Златев. Имам оферта от Работнички и един отбор от Украйна”, продължи Докузовски на път за Македония по-рано днес.

На въпрос как оценява трите години, през които работеше в ЛукОйл македонският специалист коментира: „Дойдох преди три години, работих две години много добре и с Тити. Последната година ми беше много трудно. Все пак съм чужденец. Като цяло съм много доволен. Имах хубави моменти и с вас журналистите, имаше и критики но това ви е работата. Мисля, че съм работил честно и почтено и не съжалявам за нищо. Може би друг път някой ще ме потърси като треньор. Казвам ви честно знам, че всички чакаха ЛукОйл да направи много неща в Европа, но ако погледнем реално бюджетите на съперниците, ние сме, както казва Тити, като „народни герои”. Може би трябва да се направи анализ, но не е момента аз да казвам сега, все пак говоря емоционално. Раздялата е трудна. Свикнах с хората. Не е лесно да си заминеш, да оставиш приятелите.”

Марин Докузовски каза още, че е имал и хубави и по-лоши моменти начело на ЛукОйл Академик. „Благодарен съм на Валентин Златев, който след отпадането от купа УЛЕБ не ме смени, а после му доказахме, че можем много – нямахме загуба, но отпадането беше лош момент”, заяви Докузовски и добави по повод бъдещия си тим: „Работнички прави нещо ново. Събирам млади и талантливи играчи . Няма да играем в евротурнирите, но се надявам до две години клубът да се върне в Европа. Нямам претенции към Ристе Стефанов и Чековски. Те са опитни състезатели и могат да помогнат на ЛукОйл или друг тим. Поздравявам всички, които обичат баскетбола в България. Аз ще остана голям фен на ЛукОйл”, завърши Марин Докузовски.