25-годишната Дион Браун бе избрана за най-полезен състезател в редовния сезон на женското ни първенство. “Харесва ми да играя в Европа, защото мога да покажа всичките си умения”, заяви американката в специално интервю за bulgarianbasket.com.
- Как се чувстваш като лидер на ЛукОйл Нефтохимик?
- Ами всъщност не се чувствам като лидер в ЛукОйл. Опитвам се да давам най-доброто според възможностите си. Съотборничките ми са шампионки от преди да дойда в България, така че аз следвам опита, който те имат в плейофите. Просто се опитвам да добавя малка искра там, където се нуждаем.
- Какво се случи в Перник и защо загубихте с такава голяма разлика? Очевидно сте равностойни, а резултатът не отразява напълно ситуацията.
- Във финала за Купата мисля, че се получи комбинация от нерви и умора. Както всички видяха във втория ни мач с ЦСКА, ние бяхме доста по-добри от това, което направихме в Перник. Нашето самочувствие сякаш го нямаше във финала за Купата. Сигурна съм, че никога няма пак да играем толкова лошо.
- Ти си номер 1 в редовния сезон за нашия сайт. Кой е твоят номер 1?
- Първо, благодаря за честа да съм най-добра според вас. Всъщност никога не съм обръщала по-специално внимание на индивидуалните награди, защото баскетболът е колективен спорт. Ако трябва да посоча Номер 1 за мен в България…може би щях да избера плеймейкъра на Стара Загора Албена Бачкова.
- Латаша Байерс и Тифани Джонсън заминаха за Щатите, където ще играят в женската НБА. Ти имаш ли подобни планове?
- Най-напред искам да пожелая на Тот и Тифани късмет на тренировъчните кампове. А що се отнася до НБА, ами след като се дипломирах в колежа бях една година в Швеция и по-късно ме поканиха на камп със Сиатъл Сторм. Освободиха че буквално една седмица преди началото на сезона. Въпреки всичко това бе отличен опит, тъй като играх заедно и срещу Лорън Джаксън, която е най-добрата баскетболистка в света, а също така и с други силни състезатели за месец и половина. Контузих се, защото започнах кампа веднага след като пристигнах от Швеция и не успях да си почина, но определено беше забавно. Миналата година ме поканиха отново в Сиатъл, но отказах, защото трябваше да си почина. Като професионален играч е изключително трудно да играеш цял сезон без почивка. Просто тялото ти трябва да си почине. Това е третата ми година в Европа и съм решила да се концентрирам върху изявите си именно на Стария континент до края на кариерата ми. Въпреки, че понякога ми се иска семейството ми да можеше да ме вижда повече как играя, аз продължавам да изпитвам удоволствие от баскетбола тук. Женската НБА е нещо напълно различно. Там можеш да съсредоточиш усилията си само върху едно нещо - борите, стрелбата или защитата…а в Европа трябва да си комплексен играч и точно затова харесвам Европа...мога да покажа целия си потенциал.
- Какви според теб са шансовете между ЦСКА и ЛукОйл Нефтохимик за титлата?
- Не мисля, че е съвсем правилно толкова сигурно да спрягаме ЦСКА и ЛукОйл Нефтохимик за финалисти. В плейофите всеки тим ще опита да използва шансовете си. Плейофите продължават около месец и пътят до финала е дълъг. Спечелването на шампионата е свързано с подготовката, концентрацията и късмета. Който притежава тези неща, накрая ще е шампион.
- Треньорът Петко Маринов каза, че ЛукОйл Нефтохимик ще бъде по-силен следващия сезон за участието в Еврокупата на ФИБА. Ще се върнеш ли в отбора догодина?
- Харесва ми да играя в ЛукОйл. Отношението е много професионално. Бих искала да се върна и пак да играя тук следващия сезон, но сега се концентрирам върху края на първенството. Искам да се представя на ниво и после може да говорим за бъдещето.
- По твое мнение, от какво се нуждае тимът ти, за да мери сили с другите в Европа?
- Основното нещо е опит. Има и други важни неща, които трябва да се добавят, но хората, които познават играта ще направят задачата ни по-лесна и особено треньорът Маринов.
- Какво правиш в Бургас в свободното си време?
- Ами честно казано няма какво толкова да се прави в Бургас. Градът е много хубав… но няма какво толкова да се прави. Което всъщност е ОК за мен, защото аз обичам да гледам филми, да си стоя в къщи и да говоря със семейството си по телефона.
Коментирай