В хаоса понякога се ражда истината.

Което вдъхва надежда, че след най-хаотичния сезон в мъжкия ни баскетбол, поне в новата му история, може да се роди и нещо хубаво.

За първи път три отбора се бориха за лидерската позиция в редовния сезон в последния кръг от него, и до финалните секунди местата в Топ 4 не бяха разпределени. Служебна загуба, отворени писма, декларации, скандали със съдии - имаше от всичко в този сезон.

Разбира се, най-много хаосът заля всички на старта на 2018-та с промените в Левски и Академик, по настояще Левски Лукойл и Академик София. Кой обаче, ако не владетелят на хаоса Константин Папазов може да се справи с подобно предизвикателство? Мъчни месеци на промени и адаптация за "сините" все пак ги доведоха до купа от Балканската лига, до първото място в редовния сезон и продължаващите мечти за титла.

Балкан обаче е тимът, който играе баскетбол като шампион в повечето моменти от сезона. С изключение на няколко колебливи двубоя, ботевградчани са радост за окото. Със здрави Христо Захариев и Павел Иванов, скромни чужденци без изявени "статистически" амбиции, и наистина прекрасен колектив, Балкан има точно толкова шансове за успех за титлата, колкото и Левски.

Академик Бултекс 99 финишира втори, но сериозните амплитуди в играта на пловдивчани със сигурност не дават мира на Асен Николов. Силата на Академик обаче се крие и в точно тази непредвидимост. Могат ли да отстрелят от разстояние още някой съперник, зависи от точния момент и точното място.

Рилски спортист... Точно когато всичко върви по мед и масло, в Самоков нещо се чупи. За съжаление, в този случай това се оказа неоспоримият №1 в отбора Йордан Бозов. "На куц крак", Данчо спечели Купата за Рилецо, но оттам, липсата му остави не дупка, а пропаст в отбора. Бозов вече играе, но ще се върне ли mojo-то му навреме?! За Рилецо четвъртото място в редовния сезон значи и най-тежкия съперник на четвъртфинал...

Умряла лисица ли го играе Берое, или наистина няма капацитета за повече?! Старозагорци записаха само две победи над отбори от Топ 4 този сезон, което не прави шансовете им за успех толкова големи и сега. Но когато имаш Филип Виденов в състава си, в комбинация с Александър Янев, двама нелоши чужденци, и естествено, Любомир Минчев на пейката, кое точно изглежда невъзможно?! Личното усещане за сезона на Берое е, че Минчев така и не намери играчите, които да изпълняват неговата идея за баскетбол. Чисто технически, Берое остава аутсайдерът в серията.

Академик София... шести в класирането, заради първата половина от сезона, все още под името Лукойл Академик. Няма да се впускам в подробности, но благодарение на участието на тези 17-18-годишни момчета в НБЛ последните няколко месеца, някои от тях направиха огромни крачки напред в играта си. Събра им се много и на тях, психически, емоционално, и определено физически. Но лесно няма.

Въпреки всички проблеми, Ямбол пак завърши с 8 победи през сезона. Няколко месеца без център, чужденци с малко относителни качества, и други кадрови проблеми измъчиха Иван Чолаков, но той пак ще има своя шанс. Всички срещи с Академик Бултекс този сезон бяха доста интересни и оспорвани, така че ямболии няма да се дадат без бой и сега.

Черно море и Спартак Плевен играха сезона, борейки се със зъби и нокти просто да оцелеят. Къде с по-голям успех, къде с по-малък. Варненци бяха спънати още на старта от административни неуредици, и тези загуби накрая ги оставиха осми в класирането. Място, което иначе можеше да е поне една идея по-добро. Да кажем, че Черно море има шанс да отстрани Левски Лукойл, просто няма да е истина.

Оцеляване - кодовата дума. И късмет за "моряците" и Спартак Плевен в него, защото и за двата клуба предстои тежко лято на подсигуряване на съществуването.

И накрая, Спартак направи нещо чудно този сезон, нищо че е последен - върна децата на Плевен в залата. А всяко едно от тях е постижение, достойно за медал.