Има моменти, когато не можеш да изразиш емоциите си с думи. Има моменти, когато сърцето ти ще се пръсне от вълнение. Когато чувството, което те владее може да бъде изразено само с една дума – „гордост”.

Точно това изпитаха баскетболистките на ЦСКА в зала Универсиада. Сигурно това са усетили и огромна част от зрителите. Онези, които подкрепяха „червените” във финала на Адриатическата лига. Същите, които видяха българския тим да печели титлата.

Понякога е лесно да се опише подобен триумф. Просто да кажеш „Браво!” Но не и сега… Похвалите разбира се са напълно заслужени. Просто този път не са достатъчни. Всеки, който е видял сълзите в очите на момичетата от отбора на Георги Божков е разбрал, че има нещо различно.

Победата снощи означава повече от първа титла за ЦСКА. Нищо, че бе извоювана в турнир, в който думите „български баскетбол” доскоро са предизвиквали… безразличие.

Успехът вече значи повече – самочувствие. И реален резултат от усилията на ръководството на ЦСКА. Реален!

Факт, който не може да бъде подминат. Или отречен. Факт, който е важен тук и сега! Нещо, което да накара „червените” шефове да продължат напред. Да отстрани съмнението, което може би си е пробивало път с всяка грешна стъпка.

Победата снощи е и подарък. Подарък за публиката. Не само за феновете от агитката. А и за всички онези, които са зъзнали в родните зали гледайки как женските ни баскетболни отбори се „вкопчват в люта битка” един срещу друг.

Титлата на „червените” доказа, че думите „български”, „баскетбол” и „женски” отново могат да бъдат използвани в едно изречение. И това изречение да е нещо повече от спомен.

Каквото и да се случи оттук нататък с женския баскетболен ЦСКА, там вече знаят, че пътят е правилен. И да вървят по него. Въпреки скептицизма… или напук на него!