22 години. Толкова дълго България продължава да чака нова победа на Европейско първенство по баскетбол. От далечната вече 1989-та. Година, в която някои от настоящите състезатели в националния ни отбор още не са били родени. Цяло поколение време страната ни не познава вкуса на успеха на подобен форум. Да, стряскащо. Но днес трябва да спрем до тук. Да спрем с песимизма и примиренчеството, които така често намират място в мислите ни, когато става дума за конкуренцията с големите.

България стартира участието си на Европейското първенство в Литва. Въпреки всичко България е тук и довечера ще се изправи срещу Словения. И именно заради тези 22 години, участието на националите ни в Клайпеда е нещо. Нещо важно и нещо ценно. Присъствието на страната ни на картата на баскетболна Европа, макар и в периферията, е нещо.

Участието на България на Еврошампионата е шанс. Възможност, която не идва лесно и не идва често. Поне за нас. И пак заради тези 22 години баскетболистите ни просто няма какво да губят. Не, че не им се случи на последните две първенства на Стария континент, до които се докоснаха. Не, че не е възможно и сега. Но е факт, че шансът е тук и докато го има представителният ни тим трябва да се бори. Срещу Белгия, Украйна и Грузия, а и срещу фаворитите Русия и Словения. Изненадите се случват. Рядко – да, но стават.

Победата е голямата цел на състава ни в Клайпеда и още нещо – дух и борбеност на терена. Дали това ще останат просто думи, които повтаряме преди всеки важен мач или българският отбор ще ги демонстрира нагледно в Клайпеда Арена ще знаем тази вечер.