„Аз подкрепям Спешъл Олимпикс”. Думите изписани върху зелените ленти, които феновете видяха да носят баскетболистите в родния шампионат в петък вечер. Думи, за които е по-важно да останат не върху парчето плат, което демонстрира тази обвързаност, а в сърцата на хората. Тези на терена в зала Триадица и тези на зрителите в залата.
Защото, ако дори само някои от присъстващите са се трогнали от гледката как шампионът на България от Световните игри на Спешъл Олимпикс в Шанхай - Храбър Натов хвърля първата топка, то значи кампанията действа. Даже не - „трогнали”. Това не е точната дума или желаната реакция. Думата е просто - „удоволствие”, че спорт като баскетбола, няма да е табу за атлетите на организацията. Че спортът е удоволствие, това го знаем всички. Начин на живот. По-добър при това.
Дано хубавите мигове от петъчната вечер да не останат рядкост. Дано хората от баскетболната ни федерация не пестят усилия и енергия да продължат започнатото заедно с представителите на Спешъл Олимпикс България.
„Пътека се прави камък по камък”, каза преди няколко дни националният директор на организацията на хората с интелектуални затруднения у нас Христо Христозов. Първият камък бе положен. Първият камък от пътеката - баскетболът да продължи да радва и да помага на все повече хора.
