Пет мача във финалната серия са нещо, което днешните седмокласници никога не са виждали. Тийнейджърите също едва ли си спомнят такова „чудо“. Просто защото последния път, в който се е случило, е далечната вече 2000-на година.

2000-та година бележи не само последната финална серия с пет мача, но и предпоследната титла на Левски. „Сините“ станаха шампиони и на следващата, 2001-ва година, когато надали някой е очаквал последвалото след това – една титла за Ямболгаз, и пълна доминация в цели 10 сезона за Лукойл Академик. И така, от 2003-та, чак до сега.

Приказката на Лукойл обаче вече не е новост, за нея знаят дори и много от децата, които са свикнали с това, шампионът на България да е един и същ. До такава степен, че в последните няколко години финалът бе изгубил своя блясък, плейофите – всякаква интрига, а конкуренцията се бе обезверила.

Дълго ще се обсъжда в следсезонните почивни дни, дали Лукойл е бил по-слаб и затова другите са го настигнали, дали Левски е играл правилно и е използвал шанса си, и дали всички сме по-скоро доволни или изненадани от случилото се през сезона...

Това е сезон 2012-13. Какво обаче се случи в драмата преди 13 години, когато отново Левски бе финалист в страшен сблъсък с пет мача. Съперникът – Черно море, настоящ шампион и носител на Купата на България.

Двете страни разказват, естествено, по различен начин за финалните срещи. Статистиката е ясна – Левски повежда с 2-0, Черно море си го връща до 2-2 в Двореца на културата и спорта, и всичко идва да се реши в София.

Някои от главните действащи лица от тази 2000-на година ще са на терена и днес – тогава настоящият капитан на Лукойл Академик Тодор Стойков играеше за родния си Черно море, а Хриси Димитров и тогава бе част от „сините“. Тити Папазов пък бе наставник на Левски за тази шампионска титла, заедно с покойния Стоян Божанков.

Други продължават да се занимават с любимия си спорт, вече в други отбори, но логично – повечето от тях вече от другата страна – не на игрището, а на скамейката. Любо Минчев, Георги Младенов, Спас Натов, а вече и Юли Радионов са треньори, след като преди 13 години решаваха изхода на въпросния финал. И не само те, а и повечето от останалите на терена в смутните дни, в които преминават тези двубои.

Признавам, моите спомени са предимно „телевизионни“ и много откъслечни. Но разказите са безценни, и написаните редове остават. Спомените са за невероятни случки на терена и по трибуните. Нервите на играчите не издържат на много пъти в петте мача, и спречкванията са по-скоро част от играта, отколкото инциденти. Бой между Георги Младенов и Кийт Хюз дори им носи наказания. Петият решителен мач в София пък е истински панаир, в който Левски е мобилизирал цялата агитка на помощ, а отборът на Черно море не може да си чуе мислите, камо ли указанията на Симеон Варчев на прекъсванията... Към терена летят хартиени ленти, а варненци не успяват да реагират на натиска от всички страни на зала „Универсиада“, и накрая Левски взима своето – нова титла в историята си.

Застинал, от 2001-ва обаче, „синият“ тим така и не успява да се доближи толкова близо до големия си съперник Лукойл Академик. За 12 години оттогава, по-голям шанс пред Левски не се е откривал. Как ще го използват Тити и момчетата му, ще видим между 20 и 22 часа в Спортния комплекс в Правец.