И пак България извън Топ 6 на Световното първенство по волейбол за мъже. Отново, но това е реалността. А защо? Отговорът е труден и от него боли – това са възможностите ни. Не ни е мястото в шестицата и нямаме основания да искаме по-нагоре.

Оправдания има, като най-простият пример е, че тимът ни в Полша бе без двама равностойни центрове в отсъствието на Виктор Йосифов и Николай Николов. Анализите на отделните мачове сега ще спестим. Няма да говорим за Канада, Русия, Бразилия, Германия срещу чиито тимове късметът също не ни окрили.

Въпреки разузнаването, тактическата и физическа подготовка, осезаема бе липсата на експлозивност, хъс, постоянство на емоциите и присъствието на полето, концентрацията ни се губеше, че дори и вяра май не ни достигаше в собствените възможности.

Нас ни боли, но и момчетата ги боли, а някои особено много ги стяга вляво.

Но да си го признаем – причини много и то не от ден-два. Та този волейболен колектив няма лидер. Мнозина се опитват да наследят тази функция, право и способност от предишни водачи, но без успех поне засега. Няма го фитилът, който разпалваше огъня в очите на играчите преди. А в Полша отборът ни бе като сигнална ракета, един проблясък в 2-та гейма срещу Русия и дотам, без искри, фойерверк, заря.

Факт е, че националният ни волейболен тим не доближи играта и марката „България”, на която се радвахме преди години. И тук има върху какво да се замислим защо и проблемът само в съблекалнята ли е, само в тези 14 волейболисти ли?!

За нас Световното стартира и бързо свърши. Остават два мача за честта на тима. Нека националите ни ги изиграят за себе си! Защото и Куба, и Финландия са ги разплаквали. Нека опитните ни играчи използват кубинците и финландците като боксова круша да се отърсят от натрупаните усещания, а стоялите до скоро в квадрата на резервите момчета да понатрупат опит за следващия голям форум.

Относно феновете, сега ще се види кои са истинските и кои ще продължат да бъдат в залите на мачовете.

И вместо финал – една любима мисъл на треньора на България на Мондиала в Полша Пламен Константинов: „Велик е не този, който не пада, а този, който се изправя и продължава!”. Следващите седмици, месеци, години е нужна работа, стратегия, мисъл и вяра!