Всяка година дойде ли 3 декември, в съзнанието ми изплуват приятни  спомени. Точно преди 8 години на днешния ден България спечели  бронзовите медали от Световното първенство по волейбол за мъже в  Япония.

Медали, които остават последни от такъв форум за най-успешния  ни колективен спорт. Беше рано сутринта, а аз бях на работа пред микрофона и следващите 48  часа не мигнах. И мнозина не спаха, но безсънието им бе възнаградено.  Пламен Константинов и компания излязоха срещу Сърбия и Черна гора.  Освен за място на почетната стълбичка, тимът ни игра и за треньора си,  защото Мартин Стоев има рожден ден именно на 3 декември.

Пред 4900  зрители в зала Йойожи в Токио волейболистите ни успяха да бъдат  истински отбор и да подчинят на своята игра големия си съперник. От  нашата страна на мрежата бяха Андрей Жеков, Евгени Иванов, Красимир  Гайдарски, Пламен Константинов, Матей Казийски, Боян Йорданов и либеро  Теодор Салпаров. С течение на мача видяхме още Христо Цветанов,  Владимир Николов, Тодор Алексиев и Даниел Пеев.

А имената на играчите  в противниковото поле бяха синоним на този спорт – Никола и Владимир  Гръбич, Андрея Герич, Горан Вуйевич, Марко Подрасканин и Иван  Милкович. Малкият финал на Световното започна лошо за нас след 25:22  точки в първия гейм за сърбите, но българите показаха как се обръща  мач, печелейки следващите три части с по 25:23. И така след час и 36  минути игра, България извоюва своите бронзови медали от Мондиала. За  успеха Матей Казийски направи 20 точки, Боян Йорданов – 14, Пламен  Констанитонв – 13, Евгени Иванов – 12, но не точките бяха решаващи, а това, че всички играха един за друг. Този сблъсък между Мартин Стоев и  Игор Колакович мога да го пресъздам с големи подробности, макар да е  бил преди 8 години, просто такива срещи се помнят, а лошото е, че нови  подобни в близката история нямаме, а и скоро след само две лета, ще  стигнем до честване на 10-ата годишнина от тези отличия.

И тогава през 2006-та в съблекалнята на националния ни отбор по  волейбол не всички бяха приятели, не всички се долюбваха, но излязат  ли на полето, бяха добре сработена машина, тим с дух и реализирани  възможности. Тези играчи успяха за две години да усетят тръпката, да  положат медал на гърдите си.

Преди осем години това се случи на  днешния ден, а съдбата повтори този миг и година по-късно пак в Япония  на Световната купа. Това е 3 декември – датата на последните ни големи  волейболни успехи, окичени с медали на световно ниво.

Дано скоро в  календара да отбележим нов подобен ден!