Женският ни национален отбор по волейбол е на Световно и това е най-важното. 

Да, момичетата ни паднаха от олимпийския шампион Бразилия и Сърбия, но снощи биха Турция и са на път при успех над Канада и Камерун не просто да прескочат първата фаза, а да имат по-добри шансове във втория кръг. Но в този случай не резултатът е най-важното колкото и алогично да звучи това в спорта.

Волейболните ни националки преживяха твърде много последните години – всевъзможни треньорски рокади и решения, секс скандали, гонене и връщане, преглъщане на собственото его и достойнство в името на България. Ръстовите момичета престанаха да мрънкат, пребориха контузии, пораснаха на и около полето, пребориха серия от изпитания и още още много опит напрупаха. И след всичко това, въпреки всичко и всички, те са там на Мондиал. 

Подобно нещо в родния волейбол не се бе случвало от едно дузина лета. След две квалификации и две първи места, 12 години по-късно, след 12 години чакане, ето те са там на Световните финали! 

Всички момичета, които сега носят националната фланелка, са гледали мачове от такъв форум само по телевизията. Преди националките ни се бориха в турнири на средно европейско ниво, преминаха към по-класните селекции в Европейската лига, спечелиха и медали, усетиха какво е да си на почетната стълбичка с първия отбор на родината си, стигнаха до Гран При и дори победиха най-големите като Бразилия. И така малко по малко узряха да са част от световния елит точно както навремето направиха това каките им. 

Националките ни сега вървят по стъпките на Тони Зетова, Марина Марик, Ваня Соколова, Нели Маринова-Нешич, Славка Узунова, Елена Кунова, Анета Германова, Радосвета Тенева, Илияна Петкова и компания, които на последното Световно с българско участие при жените в Берлин през 2002-ра станаха 8-ми след 5 победи и 6 загуби.

Така че сега волейболистките ни, след като усетиха какво е да си част от Световно, да влязат в ритъм, да се поотпуснат и колкото толкова. Пътят пред тях е отворен, много направиха, много им предстои да постигнат, но сега да се наслаждават, че са в Италия.