Една от най-добрите български волейболистки, за всички времена, Мила Кьосева се присъедини към колектива на ВК ЦСКА. Мила е дългогодишна състезателка и капитанка на ЦСКА и на националния отбор на страната ни. Освен множеството шампионски титли, които печели през кариерата си, тя е част от звездния отбор на България, който през 1981г. става европейски шампион. През 1984г. става и клубна европейска шампионка с червената фланелка.

Голяма част от спортната история на Мила е написана в Италия, където тя е изключително уважавана и ценена за нейния професионализъм и отдаденост на любимия спорт.

Кьосева се завърна в ЦСКА, където ще работи в детско - юношеската школа на клуба и младите й възпитанички ще имат възможността да попият от нейните знания и опит, съобщи официалният сайт на „червените“.

- Г-жо Кьосева, добре дошли отново във Волейболен клуб ЦСКА. Какво е усещането да се завърнете след толкова години?

Вълнуващо, минаха 25 години от моето последно участие с отбора на ЦСКА в тази зала, която ме връща назад в спомените с много хубави изяви. Да влизаш всеки ден в залата през коридора на славата, където има много мои снимки, свързани със спортни успехи е много приятно. Няма нищо по-хубаво от усещането, че това е било и сега ще продължи да бъде част от моя живот.

- С какви чувства си спомняте дните, в които играехте с червената фланелка?

Участието в българското първенство, и най-вече многобройната публика, беше и завинаги ще остане най-голямата емоция.

- Вие имате изключителна кариера и богат спортен опит, които несъмнено ще Ви помогнат в работата с подрастващите. Все пак, какво смятате, че ще Ви бъде най-трудно?

Започнах кариерата си като треньор през 2000г., веднага след последната ми година като състезател в Италия. Работила съм с всички възрасти, от 5 - годишни до представителни отбори, но човек никога не може да каже, че е видял и знае всичко. Не мисля, че има нещо, което може да ме изненада, но се стремя да бъда постоянно с повишено внимание към всичко, което ми предстои. Очаквам трудностите, през тази година, да бъдат свързани с опознаване на нивото на подрастващите състезатели.

- Детско - юношеската школа на ЦСКА винаги е създавала качествени състезатели. В последните години, въпреки всички трудности, клубът наложи тотална хегемония в детско - юношеския волейбол. Женският национален отбор на България разчита предимно на момичета, които са направили първите си стъпки именно в залата на ЦСКА, представителните отбори на клуба са изградени почти изцяло от млади и много талантливи състезатели. На какво, според Вас, се дължи добрата работа с подрастващите в ЦСКА и какви са Вашите първи впечатления?

Най-важното е постоянството в работата. ЦСКА винаги е било водещо име във волейбола. Наистина има много талантливи деца и надеждата е да имат възможността да се докоснат до върха на волейболните изяви.

- Много клубове, по финансови причини, поддържат само по един представителен отбор или в най-добрия случай развиват едно от двете направления – мъжко или женско. ВК ЦСКА поддържа всички възрастови групи, без изключение, благодарение на всеотдайната работа на треньорите от школата. Как смятате, че ще се впишете в колектива и ще помагате ли на по-младите си колеги?

Финансовите проблеми са факт от години и излизането от тази ситуация е много трудно. Засега нямам ясна визия как това може да се случи, но започвайки работа в ЦСКА проблемите на клуба стават и мои проблеми и ще трябва да се справим заедно. Що се отнася до включването в колектива, аз се чувствам тук като у дома си. Верка Николова, Юлия Иванова, Петя Занева, Митко Димитров ,Тони Зетова, това са все хора, с които се познаваме повече от 30 години (е с малко прошарени коси, но пак сме ние). В ЦСКА има много добра атмосфера и това помага за сплотяването на треньорския състав. Това не може да не се предава на нашите възпитаници.

- Вие сте живели и работили дълги години в Италия – страна с огромни ресурси и възможности за развитие на волейбол. В сравнение с италианските условия, нашите са кошмарни. Спокойно може да се каже, че базите, там където изобщо ги има, са в окаяно състояние. Въпреки това, българските национални отбори, както при мъже и жени, така и при подрастващите са в елита на Европа. Как смятате, на какво се дължи това?

Наистина условията в Италия за развитие на волейбола са по-добри, но там се работи по различен начин. Няма спортни училища, тренира се много по-малко и съответно, много по-бавно се напредва. Що се отнася до залите, масово се използват училищни салони, които общината предоставя на частни клубове. Има клубове, които използват залите на няколко училища. Поради много големия брой на деца, които тренират, резултатите са по-добри.

- Каква е ролята на спорта за развитието на младите хора?

Спортът играе основна роля в развитието на младото поколение. На първо място, защото е здравословно, научаваш се на дисциплина и постоянство. Най- важно е да изпитваш удоволствие, независимо на какво ниво играеш.

- Вие сте една от щастливките, имали шанса да работят с Васил Симов. Какво от това, което той Ви е научил, бихте искали да предадете на младите състезателки?

Наистина мога да се нарека щастливка, че съм имала такъв голям треньор, но той не беше само треньор, но и един невероятен човек с главно Ч. През всички тези мои волейболни години и до ден днешен има неща, които си спомням и прилагам първо като състезател, сега и като треньор.

- Какво е мнението Ви за нивото на първенствата в България?

Специално в женското първенство, нивото може да бъде и по-високо. Отборите са много малко и това води до по-малък брой мачове. Повечето отбори играят с млади състезателки и това се отразява на нивото на играта. Дали гледаме „старша възраст“ или „жени“, няма голяма разлика. Разбира се, това е свързано и с финансовия проблем.

- Съвсем скоро беше 30 - годишнината от спечелването на Купата на европейските шампиони от женския отбор на ЦСКА. Вие сте част от този невероятен успех за българския волейбол. Мислите ли, че някой ден български отбор отново ще се изкачи толкова високо?

Да, наистина изминаха 30 години от този невероятен успех. Ще бъде много хубаво да се повтори, но засега мисля, че е много трудно. Всички виждаме колко силни са шампионатите в другите европейски страни.

- Напоследък ставаме свидетели как български отбори, от различни спортове, буквално агонизират финансово. Къде според Вас е мястото на държавата в Българския спорт и смятате ли, че са необходими някакви законови промени, които да променят сегашното окаяно състояние на клубовете?

Този проблем е от години. Сигурно има какво да се направи, но аз не съм в състояние да кажа точно какво. Като погледнеш, Румъния се оправя по-добре от нас, има какво да се копира и от Сърбия. Би трябвало да има начин и българският спорт да бъде стимулиран и подкрепен.

- Вие сте значима фигура в българския волейбол, мислите ли, че с авторитета и с името си бихте могли да допринесете по някакъв начин, за така желаните от всички нас, положителни промени в родния спорт?

Разбира се, че искам да дам своя принос и като треньор. Засега съм оставила следа в историята на волейбола само като състезател, защо да не направя същото и като треньор. Вече съм улегнал човек, с много голям опит и желание да предам знанията и уменията си, както и своята положителна енергия и мотивация на младите.

- За първи път ще работите заедно със сина си Велизар Кьосев в един и същи клуб. Вълнувате ли се?

Наистина аз и синът ми Велизар за първи път ще се срещнем в един и същи клуб и то не кой да е клуб. Винаги сме имали диалог, относно волейбола, било то за отделните технически елементи или пък за цели мачове и в повечето случаи, мнението ни съвпада. Вече имам обещание от негова страна да ми помага в залата, когато има възможност, така че удоволствието да работим заедно с Вили в ЦСКА е изцяло мое. Той ми беше първият съветник, когато трябваше да взема решение дали да приема предложението на Верка Николова. Благодаря ти, Вили!