Жозе Моуриньо подскочи до тавана заради „футбола от XIX век“, който според него е демонстрирал Уест Хем при нулевото равенство с Челси.

И да е прав за снощи, не отива точно португалецът да обвинява когото и да било, че играе прекалено дефанзивно срещу неговия отбор. Още по-малко опашкаря във Висшата лига Уест Хем. „Чуковете“ просто демонстрираха нагледно на Моуриньо как могат да се превърнат в „наковалните“ за една вечер и да вбесят мениджъра на Челси.

А защо точно на Моуриньо не отива да тръби кой от кой век играе футбол? Защото много лесно той забрави какъв футбол е играл и с прийоми от кой век си е служил преди. С Интер срещу Барса, не беше ли той, който устиска класиране за финал в Шампионската лига с две редици строени гладиатори в и малко пред наказателното си поле? Не постави ли именно той централния си нападател Ето`О на позицията ляв бек? След това в редица дербита с Реал пак срещу Барса не използва ли разни свои измишльотини от сорта на „дефанзивен триъгълник“, само и само да разбие играта на съперника?

Моу забрави това, а да не пропуснем да отбележим, че скромният Уест Хем не може да се мери нито с Интер, нито с Реал като футболен авторитет. За „чуковете“ е обяснимо така да постигнат целта си срещу фаворита Челси, но не и за въпросните грандове.

А те бяха тренирани не от друг, а от Моуриньо. Просто футболът, освен чук и наковалня, понякога се превръща и в бумеранг. А снощи този бумеранг се стовари именно върху Специалния.