Българският волейбол навърши 90 години. Тържественото честване на юбилея ще се състои на 12 декември т.г. от 12 часа в ресторанта на 1 етаж на Парк-хотел „Москва”.

От висотата на държава между първите 10 на света в мъжкия волейбол, с признание и уважение се обръщаме към началните стъпки на този спорт у нас.

След първата българска демонстрация на волейбола в нашата страна-1922 г. в София (играли са го и войници от окупационните войски-1919 г.), този нов спорт бързо набира популярност. През 1925 г. е и първото официално състезание – първенството на елитната и до днес Втора мъжка гимназия в столицата (сега ХХІІ СОУ). Победител и първи волейболен шампион в България е отборът на VІІ (дн.ХІ) Д клас. Множат се училищни, младежки, градски и други първенства и турнири, както и първите ни международни срещи.

Под егидата на Българската национална спортна федерация, в Софийската окръжна спортна област през 1941 г. се създава СИРТ (Съвет за игрите с ръчна топка), чиято цел е да ръководи проявите у нас по волейбол, баскетбол и хазена (първообраз на хандбала). Съветът провежда и първия ни държавен шампионат-1942 г, с победители мъжете на „Раковски”(Сф.) и жените на АС-23. След Втората световна война-1945 г., за волейбола в СИРТ председател е Желязко Колев, а секретар Динко Константинов. За кратко време СИРТ се преименува на Комитет за игрите с ръчна топка, а сред членовете на ръководството са волейболните деятели Валентин Анков, Желязко Колев, Димитър Печеняков. Те стават инициатори за членството на България във ФИВБ, създадена през април-1947 г. в Париж. Безусловното изискване обаче е да имаме самостоятелна национална структура за ръководство на волейбола. Това налага, а силният политически авторитет на Ж. Колев спомага през есента 1947 г. волейболът да се обособи в отделна административна единица.Така е създаден първообразът на БФВ, който за кратко дори носи и гръмкозвучащото име Централен комитет по волейбол.

Председател е Ж. Колев, секретар Д. Константинов, председател на съдийската колегия Константин Бушев. КИРТ престава да съществува и се създава НФС (Народен физкултурен съюз), с комитети по 10 вида спорт. На следваща, 1948 г. е учреден ВКФС (Върховен комитет за физкултура и спорт), с председател генерал Владимир Стойчев, на мястото на НФС. На 12.07.1949 г. е създадена РСВ (Републиканската секция по волейбол), с председател Ж. Колев. Така става възможно и след около месец България е приета за член на ФИВБ. В резултат на международната ни активност редица наши деятели са привлечени в ръководните органи на ФИВБ. Дългогодишният ни председател Ангел Бързашки близо три десетилетия бе зам. ген-секретар, е накрая и ген. секретар.

През тези 90 г. родният волейбол се утвърди сред най-силните в света. От ЕП, СП, СК и ОИ са извоювани 16 медала за мъже и жени: 1 златен, 3 сребърни и 12 бронзови! Естествено, че най-ярко блести олимпийското сребро от Москва’80, извоювано от Д. Златанов-капитан, Ц. Цанов, Йор. Ангелов, М. Тодоров, П. Петков, Д. Димитров, Е. Вълчев, Х. Илиев, С. Димитров, К. Симеонов, С. Гунчев и Х. Стоянов, с треньор Т. Пиперков. Подобна оценка заслужава и олимпийският бронз там, спечелен от Т. Гогова-капитан, Р. Каишева, Ц. Божурина, М. Стоева, А. Узунова, В. Стоянова, Р. Михайлова, С. Петрунова, Г. Станчева, Т. Димитрова, В. Харалампиева и М. Миткова, с треньор В. Симов. Висока е стойността и на световната вицешампионска титла от София’70 на В. Симов-капитан, Д. Златанов-обявен за най-добър нападател, С. Крайчев, З. Симеонов, А. Тренев, Д. Каров-обявен за най-добър защитник, Л. Стоянов, Б. Илиев, К. Славов, С. Стоев, Ц. Павлов и К. Методиев, с треньор Д. Гигов и помощници М. Караиванов и С. Робев. Важно място заема и европейското злато от София’81 на Т. Гогова-капитан, Ц. Божурина, Р. Каишева, А. Узунова, М. Стоева, В. Стоянова, Г. Станчева, Р. Михайлова, М. Рангелова, Т. Димитрова, В. Манова и З. Стоичкова, с треньор В. Симов. Най-доброто ни европейско класиране за мъже е от Париж’51 със сребърните медали на К. Шопов-капитан, Б. Гюдеров, Д. Стоянов, П. Пондалов, С. Кърджиев, Б. Данаилов, К. Баджаков, И. Конарев, П. Межанджийски, Г. Петков, П. Пърлев и Д. Денев, с треньор Д. Еленков. Първопроходци към тези успехи са носителите на първите световни медали за родния спорт изобщо, бронзовите от Прага’49: К. Шопов-капитан, Б. Гюдеров, Д. Стоянов, Г. Коматов, М. Димитров, Т. Симов, П. Пондалов, Б. Мошелов, Г. Хаджипетров, К. Баджаков, С. Кърджиев и Б. Владимиров, с треньор В. Анков и помощник М. Стоилов. Помним и двете титли на по-младите: световната на младежите от Кайро’91 и европейската на юношите от Пазарджик’86. Не забравяме и първата ни световна титла, макар че е извън ФИВБ, защото България е световен студентски шампион за мъже от Будапеща’54. Важен дял за авторитета ни има и турнирът с най-силните мъжки отбори в света, спечелен от България, по време на 53-тата сесия на МОК в София’57, когато волейболът стана олимпийски спорт. Престижни са и клубните ни успехи с четирите КЕШ (дн. Шампионска лига): „Левски” жени-1964 г., ЦСКА мъже-1969 и жени-1979 и 1984 г.

През тези 90 г. председатели на БФВ са били: Желязко Колев, Ангел Бързашки, проф. Петър Слънчев, Илия Савов, Георги Бончев, Стефан Вучков, Борислав Халачев, Валентин Заяков, Димитър Златанов, Венцислав Върбанов и инж. Данчо Лазаров.