Защо се натегнахме да бием германците, вместо да им легнем и да избягаме от четвъртфинал с Русия? Защото играем честно, защото това повеляват законите на спорта. Трогателно.Така е. Бий, за да те уважават, повтаряха си гордо нашите волейболисти и отпаднаха от европейското без да стигнат финалната четворка.

На всички беше абсолютно ясно, че на това първенство ще ни е най-трудно с Русия. Руснаците можехме да пробваме само на финал, когато всичко се решава в един мач и той е последен. Другите отбори, без изключение са ни във възможностите. Но ние, честно и почтено събрахме багажа след челен удар точно със Сборная. Поляците легнаха веднъж с резервите и продължават за медалите. Това по-хубаво ли е? Не, естествено. Но въпросът към българите е съвсем друг.

Не, защо не паднахме нарочно от Германия. Въпросът е: Защо загубихме още в първия групов мач от Словакия? Тук се крие безславното ни разминаване с финалите. Ако бяхме били очевидно по-слабия от нас отбор на Словакия с последвалите две победи над Полша и Германия заемахме първото място в групата и се разминавахме с Русия. Пропускахме и излишното морене в осминафинала. Но загубата от словаците мина метър, сякаш мачът с тях сме го играли, ама не на това първенство.

Волейболистите объркаха стратегията, тръгнаха за медали, дори за титла, а непретенциозен тим ги спъна на първата крачка. Което позволи всякакви подли сметки и действия на съперниците и в крайна сметка „Здраствуйте, братушки!”

Като си се готвил без абсолютно никакви проблеми цяло лято точно за това европейско, а си загубил в дебютния си мач, значи нещо не е както трябва. Сметките са грешни, мотивацията-също. И Светкавицата Юсейн Болт се виждаше как чупи нови стойки със златото, но забрави, че на 100 метра вече те изхвърлят за един фаулстарт. Във волейбола се оказа, че грешката на старта задейства отпадането като бомба със закъснител.

Най-успешният български колективен спорт се издъни и на световната лига, и сега на континенталния шампионат. Потвърди се отново гадничкото заключение, че националният ни отбор по волейбол може да бие най-силния и да загуби от най-трагичния.

На всичкото отгоре някой видя ли пълното, ама пълното до последната капчица желание за победа над руснаците? При успех можехме и европейски шампиони да станем! Но паднахме лежерно, взехме под 20 точки в геймовете. Не зърнах покрусени лица на нашите, нито пък сълзи в очите им. Нищо такова.

После се чудим как 50 000 македонци се събраха на централния площад след победа пак на четвъртфинал, но по баскетбол срещу домакина Литва. Мрежичките на кошовете бяха готови да изядат македонците и вече са герои още преди мачовете за медалите?

А на целия български спорт сякаш някой му е изтръгнал сърцето! И душата...