Треньорът Тина Димитрова, която бе начело на българския тим на Световното първенство по баскетбол 3х3 в Римини сподели, че се чувства в свои води в Италия, но съжалява единствено, че не работи за българския баскетбол. Часове след финала на първенството, който бе загубен от Нова Зеландия, Димитрова заяви: „И мен много ме е яд, и ме е яд най-много, заради момчетата. На това Световно първенство показахме дух. Загубихме последния мач, но така се е случило. В крайна сметка, втори в света между 36 отбора смятам, че е голям успех. Аз лично за първи път виждам такова състезание 3х3, наистина е много хубаво. Почти всички отбори бяха с националните си състезатели, най-добрите. Мислех, че ще е малко тежко за момчетата. Много е динамично и много бързо се сменя ситуацията. Докато не свърши мачът, не се знае кой е победител и кой е загубил. Нещо много полезно и на мен много ми допадна. Това за момчетата е огромен опит. Вижда се, че държави като Йордания се представиха с добри отбори. С няколко думи – въодушевена съм от тази идея и се надявам да има бъдеще.”

За момчетата, които играят в Италия и бяха част от състава на България – Димитър Димитров, Тенчо Тенчев и Павлин Иванов, Тина Димитрова коментира: „Тази година Димитър и Тенчо ще играят последен сезон за подрастващите – юношеския тим на Римини Крабс, т.нар. 19-годишни. Тенчо също така ще играе в един отбор от С2 в отбора на Сан Марино, където също се натрупа много добър опит. Димитър чака да получи статут на италиански мач. Това ще стане, като изиграе 14 мача в началото на януари. По тази причини до тогава няма да играе в друго първенство, освен при подрастващите. След това да се надяваме да намери добър отбор и да използва това време до Нова година за по-усилени тренировки, защото той самият най-добре знае върху какво трябва да работи. Павката в момента тренира с мъжкия тим на Бенетон под ръководството на Саша Джорджевич. Не знам дали ще успее да влезе в състава, защото е много добър състав, имат четири играча ниво НБА. Момчето знае, че бъдеще е пред него и полага много усилия в тренировките.”

„И вие видяхте, познавам доста хора от италианската федерация, защото вече четвърта година работя тук. Участвала съм на два финала – на 15 годишни и 17 годишни. Малко или много хората са с много добри впечатления от мен. Чувствам се отлично, в свои води. Условията са много добри. Надявам се в най-скоро време в България да има добри условия за подрастващите. Мога да кажа съвсем откровено, че нещата в България са малко нереални. В началото ми беше трудно, но с времето и когато условията са добри, сега не съжалявам. Единствено съжалявам, че не работя за баскетбола в България. Казвам го съвсем откровено. Естествено, че е друго да си сред свои. Аз дори на вечерята на треньорите, казах – да, чувствам се добре тук, но би било по-добре да бъда в България, защото където и да отидеш винаги твоята страна си е твоя страна”, сподели още в Римини пред Гонг Тина Димитрова и продължи:

„Това лято направихме втори камп с Краси Банова и Деси Ангелова, който действително е много полезен за момичетата. Мисля, че това е пътят. Защото в крайна сметка, лятото е времето, когато децата трябва да тренират, а на нас ни липсва много индивидуалната техника. Имаме добри треньори, въпросът е, че трябва да се учим непрекъснато. Човек винаги трябва да учи, докато работи. Тук, за да станеш треньор минава дълъг период от време. Първо две години ходиш на семинари, плащаш си за тези семинари. Общо взето 10-11 години минаваш през различни клиники, за да стигнеш до високите нива. Ако не ми се връщаше, нямаше 7 дни от лятната си ваканция да прекарам в Самоков по 8 часа в залата. Мисля, че това красноречиво говори, че в сърцето ми е баскетболът. Ще бъда много щастлива да работя за българския баскетбол. Може би ще бъда по-удовлетворена, ако работя с подрастващи.”