Футболът е странно нещо. За едни, на първо място футболът си остава просто една игра, за други – прекрасен бизнес. И двете неща са важни, но за трети футболът е нещо много повече. Той е радост, мъка, удоволствие, тъга, емоция, любов, сълзи и какво ли още не. Казват, че футболът е за феновете, за онези, които дерат гърла в студ, дъжд, пек и мраз, за да покажат любовта си, към онези долу на терена. Много боли, когато тези хора останат разочаровани и наранени. След това вече нищо не е същото.

Винаги съм се чудил защо тази любов или чувство, което не мога точно да определя, е толкова силно и то между хора, които изобщо не се познават. Говоря за феновете и футболистите. Те се обичат дори без да си говорят, без да се виждат, без да трябва да разбират, че го правят... странно, нали?

Фернандо Торес е прекрасен футболист и нападател с отлични качества. Мечта за всеки голям клуб. За жалост обаче испанецът никога не може да бъде велик футболист или легенда. Или поне пропиля последния си шанс. Торес никога не може да бъде футболист като Раул Гонсалес, Франческо Тоти, Алесандро Дел Пиеро, Стивън Джерард...

Вчера Торес напусна клуба, който го превърна в истинска класа. Далеч съм от мисълта, че в Атлетико Мадрид испанецът не е имал качества, напротив. Но всеки ще признае, че на „Анфийлд”, Торес се превърна в онзи нападател, който всеки желаеше да има отбора си. Торес напусна клуба, който бе „единственият тим, чиито цветове щеше да защитава в Англия”. Толкова ли струват думите на една легенда?

2007: „Помолих ръководството на Атлетико да разгледа офертата, тъй като Ливърпул е клубът, в който искам да играя. Това е един от най-добрите клубове, ако не и най-добрият в Европа.”

2009: „Ливърпул е моят клуб в Англия и не мисля да защитавам цветовете на някой друг.”

2011: „Челси е един от най-големите клубове в Европа, който винаги се бори за трофеи.”

Да! Това са цитати от един и същи човек. Плоско и елементарно, Хлапе...

Всеки идва и си тръгва, такъв е животът. Ливърпул е напускан от далеч по-големи имена и все още го има. Ще продължи да го има и след Торес и след много други. Ще го има винаги, заради феновете, заради историята, заради традициите, заради специалното край "Анфийлд"... ще го има заради Ливърпул. Никой не се сърди на испанеца за трансфера му. Сигурен съм, че някои ще простят и лъжите му, но със сигурност никой няма да прости отношението му към „единствения” клуб и начина по-който го напусна. Едно „Благодаря” щеше да свърши отлична работа, вместо изказвания от рода: „най-накрая бях споходен от невероятния късмет да играя за голям клуб”. Да, за онзи голям клуб, който на всеки мач раздава безплатните си пластмасови флагчета, с които привържениците да създадат „уникалната театрална атмосфера” на „Стамфорд бридж”. Да, за онзи голям клуб, който все още бленува за онзи голям трофей от Европа. Да, за онзи голям клуб, който винаги ще си остане толкова малък. Да, Фернандо, ти не успя да разбереш, че Ливърпул е твоето семейство, както преди време същото не успя да разбере и онзи Майкъл.

Да, Фернандо, ти подведе милионите, които те боготворяха, вярваха и искаха да бъдеш завинаги част от онази магия край „Анфийлд”. Ти сам не пожела.

„Искам да благодаря на Аякс за прекрасните три години и половина, които прекарах в Амстердам, където бях изключително щастлив и горд да защитавам цветовете на клуба. Искам специално да благодаря на феновете за подкрепата и хората, които ми помогнаха в последните години. Винаги ще ви имам в сърцето си...”

Думите са на Луис Суарес, който вече ще радва онези, които ти, Фернандо, не пожела да оцениш...

Ей, Хлапе! Струваш 50 млн., а всъщност си толкова евтин...