Миналата сряда стана ясно, че светът отхвърля желанието ни да регистрираме интернет домейна ".бг". Приличал на бразилското ".br" и ще обърква потребителите.

Същата вечер българският национален футболен тим също бе отхвърлен. За пореден път - от Европа. Ако Брюксел е неофициалната столица на Стария континент, точно там паднахме като истински тикви в края на контролата с Белгия.

Някои факти: редица от най-добрите играчи на домакините не взеха участие в мача по различни причини, без в тях да влиза "официален отказ от отбора". Така средната възраст бе някъде около 21-22 години, да се чуди човек с младежкия или с мъжкия тим на тази страна играеха хората на Станимир Стоилов. Един снажен момък водеше атаката на Червените дяволи - 17-годишният Лукаку. В средата на второто полувреме го замени друг юноша бледен - Бентеке. Той пък е на 19, играч на КВ Кортрийк и ако не се лъжа, направи дебют срещу нашите. Малко по-рано дебют направи и друг играч - Льопон, който ознаменува това важно събитие в живота и кариерата си с гол, довел до изравняването на резултата. Добре че на резервната скамейка останаха още двама, които никога не са играли в този отбор, защото ставаше вече доста нелепо дебютанти да ни пълнят мрежата. Треньорът? Жорж Леекенс също направи дебют, човекът. Вярно, повторен, бил е вече начело на Белгия преди 12 години. Но в момента ситуацията беше толкова спешна, че едва ли е знаел какво точно трябва да се прави в този мач, освен че трябва да започне с 11 играчи. Защото предишният треньор, прочутият Дик Адвокаат, си тръгна по тертипа на чичо Андо от ЦСКА. Ей така - реши, стана и си тръгна. За пари, естествено, които му даде руската футболна федерация.

Ами общо взето срещу този отбор и точно в този момент играха националните "лъвове" на Мъри Стоилов. А, да, щях да забравя листата на ФИФА, която се обявява всеки месец. И която ние обичаме да изтъкваме само когато на нас ни изнася. След грандиозното равенство срещу Швейцария в началото на втория мандат на Стоилов, държавният тим България остана на завидното 20-о място. Отбелязахме го. В момента поглеждам за справка последната листа от края на април.

Вече сме на 39-о място в ранглистата на ФИФА.

Пак добре, защото знаете ли къде е Белгия? На 62-о място, и то след като се е придвижила сериозно с 4-5 места. Но преди отбора, който ни би с 2:1, са тимове като Латвия, Венесуела, Коста Рика, Бенин, Буркина Фасо и Македония. И чак след това идва място за отбора, срещу който според част от анализаторите сме играли добре. Връзвали сме пасове, отработени комбинации, имало желание и хъс. Вратарят спасил дузпа, друг ударил греда. И всичко това като бонус към гола. Ами браво, браво, все така. Само да внимаваме, че Хондурас и Габон ни дишат във врата в класацията на ФИФА. На една позиция зад нас са. Засега.

Ясно е, че в момента отношението към този национален тим сред гилдията е ярко двуполюсно. Лошото е, че съществува риск да ги обедини в негативните реакции.

А как да го харесваме този отбор?

Не съм убеден, че принципът "Моето гардже е най-хубавото" помага.

Част от анализите бяха през призмата как изглежда "А" отборът на България след Бербатов. Как да изглежда? Пак така, тъй като не Бербатов трябва да е промяната, а съвсем други между тези на терена. Но за това са специалистите, ние само отбелязваме фактите. А тези факти от преди малко са леко смущаващи.

Но пък точно днес, навръх един от най-светлите български празници, родната футболна чета има шанс за поправителен. Но нека предварително да погледнем тази пуста ранглиста. ЮАР се намира на повече от скромното 90-о място. Просто да си знаем, ако ударим отново една-две греди или вратарят пак спаси дузпа.

Някои си тръгнаха от този отбор. Кои по-значими като фигури, кои по-незначителни. Но иначе като цяло всички остават. Като във финалната сцена на филма "Оркестър без име". Стоят на брега, вятърът ги брули, а те пеят: "Оставаме, оставаме..." Сега са край едно от най-ветровитите места в света - нос Добра надежда. И пак вятърът ги брули, а те пеят ли, пеят: "Оставаме, оставаме..."

А за нас остава да си чакаме добрата надежда, че този национален отбор някога ще има име, ще има тежест, ще има идентичност. Защото в момента е нищо повече от един футболен оркестър без име.