Ансамбълът по художествена гимнастика се готви за последния си спектакъл.

Бенефисът на „златните момичета“ ще бъде на 17 ноември от 19.30 ч. в „Арена Армеец“.

Както по време на Олимпиадата, така и сега, отново всички погледи са насочени към тях.

Михаела Маевска, Ренета Камберова, Цветелина Найденова, Християна Тодорова и Любомира Казанова.

Момичетата, с които се радвахме, плакахме и които ни развълнуваха до дъното на душите ни в последните дни на Олимпиадата в Рио.

Ето как ги видя списание „Жената днес“ в история за вярата, надеждата, любовта и мечтите на момичетата.

Нашите момичета, за които това кошмарно лято превърна залата по гимнастика и състезанията в истинско бойно поле. На него те доказаха, че са воини, готови да останат и отстояват себе си докрай, да играят заради извървения дотук път, заради публиката, заради вярата, надеждата и Цвети Стоянова. Цвети, която не издържа на напрежението и реши да си тръгне от отбора и живота… Цвети, за която момичетата казват, че е тяхното чудо, че Бог още не я иска при себе си и й е дарил втори шанс – да живее и да открие своя път. Любомира Казанова зае мястото на Цвети Стоянова и за съвършено кратко време заигра в ритъма на ансамбъла по художествена гимнастика. Петте ни момичета се окичиха с бронзови медали в Рио, но за нас те са от истинско злато.

Изминаха осем години, откакто в началото на октомври 2009-а Илиана Раева сформира ансамбъла и започна трудното и фино композиране на различни характери, темпераменти и таланти. Само пет месеца по-късно момичетата участваха на първото си европейско първенство в Бремен и се класираха на 6-о място в многобоя. Пътят им към първите места не беше мек червен килим, а трънена пътека от изпитания, състезания и неуморен труд, по който ги водеше треньорката Ина Ананиева. Оттогава досега момичета завоюваха общо 81 медала, станаха световни шампионки в Измир през 2014-та, два пъти победиха своя най-голям съперник – руския отбор на негова собствена територия, и спечелиха сърцата на милиони. От 3 години зад гърба им е и подкрепата на Първа инвестиционна банка.

„Може да направите абсолютно всичко. Смело искам да играете. Докрай се борите!

Искам лъвове на килима, обичам ви! Дишайте като една”.

С тези думи Ина Ананиева изпраща своите момичета преди състезание.

източник: jenatadnes.com, Дилян Марков

Да изгладиш различията, да дишаш в ритъма на останалите четири, да се бориш с ограниченията на егото в името на цялото, да надвиваш болести и контузии, осъзнавайки, че си важен, нужен, че трябва да си в залата, че имаш цел, чиято цена понякога е огромна. В българската художествена гимнастика летвата отдавна е поставена твърде високо. И за да остане там, тя има нужда от силни момичета.

„Ние си имаме неписани правила, които спазваме без уговорки. Първото е, когато някой от нас допусне грешка, никой да не се сърди. Второто – взаимно уважение. Трето – длъжен си да помагаш. Четвърто – ние сме семейство”, споделя Рени, за която Олимпиадата в Рио беше последно състезание. „Много пътища има пред мен. Предстои ми да се дипломирам в НСА, залата и треньорската работа са една от възможностите. Интересна ми е спортната психология, нашата психоложка Таня Янчева, с която работихме в отбора, често ми е казвала, че много добре се справям и с нейната роля”, казва Рени.

Рени, Михаела, Христина и Цвети официално слизат от стълбичката на активната състезателна дейност, за да предадат щафетата на следващите ни надежди. В отбора остава единствено Любомира, която се включи в състава през лятото.

И да знаете, че когато малко камъче падне от трикото и влезе в цвичката на Рени, е на късмет. Тя самата ни го сподели. И още нещо – с руския отбор по художествена гимнастика отношенията са топли и приятелски. Момичетата споделиха, че макар да са най-големите им съпернички, те винаги първи поздравяват нашия ансамбъл за победите, а когато има възможност, не пропускат да разговарят помежду си.

За вярата, надеждата, любовта и мечтите на момичетата – в новия брой на „Жената днес“.