Много е трудно да се каже кое е най-точното определение за случилото се снощи в отрудения, малък и изостанал в развитието си молдовски град Орхей или Аргеев, както ви е по-удобно. Срам, унижение, идиотизъм, позор, резил, издънка, крах, излагация... определения бол, прочетохме ги в медиите, видяхме ги в социалните мрежи. Изниква обаче една думичка – гавра. Лудогорец се изгаври най-вече със себе си. Представянето срещу Мислами със сигурност не е влизало и в най-мрачните кошмари на хората в Разград, но ето, че се превърна в реалност и то каква. Опасенията от подобен крах, прокраднали се тук и там, се оказаха основателни и Лудогорец е на колене. Всъщност отборът - не, по-точно клубът падна от много високо, а подобно падане боли адски много, а за да се изправиш се изисква много, ама много яко дупе.

Защо и кой? Защо се стигна до това положение и кой е виновен. Когато има провал има и виновни, а виновните трябва да понесат своята отговорност.

Лудогорец не е това, което беше и тук не говорим само за футболната страна, за играта, за пасовете и головете. Лудогорец е далеч от колектива, който имаше в последните години. Лудогорец е далеч от усмивките и настроението, които го крепяха. Лудогорец бавно се превърна в интернационален сбирщайн, а когато няма сплав и симбиоза между отделните звена нещата няма как да вървят.

Братя Домусчиеви направиха една генерална грешка през това лято – нямаха готов заместник на Георги Дерменджиев. Може и да са имали, но той така и не се случи, а Бруно Рибейро се оказа трети или четвърти вариант. Лудогорец започна подготовката без треньор, а това се оказа фатално. Изборът на Рибейро също не е блестящо решение, но за това по-късно. Клуб като Лудогорец няма как да си позволи да започне да търси треньор в момент, в който мачовете чукат на вратата, а изборът в крайна сметка пада върху човек, който едва ли е чувал за България преди офертата към него.

Всъщност някой замислял ли се е какво представлява спортно-техническия щаб на Лудогорец в този момент? Има ли въобще щаб и той работи ли заедно? Картинката е следната – треньор португалец довел със себе си за помощник голобрад юноша и страшно изглеждащ северноирландец. От друга страна треньор на вратарите нямащ нищо общо с Рибейро и дошъл преди него. От трета страна прехвалените испански специалисти Хавиер Рамос и Серхио Марти. Чужденец се намърда дори в лекарския щаб, а един друг също се води кондиционен спец. Нека се върнем крачка назад – Хавиер Рамос и Серхио Марти. Двама испанци, които се появиха в Лудогорец една зима и бързо спечелиха доверието на ръководството. Дори си имат специален преводач. Дуета дойде с нови „извънземни“ методики на подготовка. Резултатът от тази работа е ясен – Лудогорец окапва след 60-ата минута. В момента футболистите на българския шампион са в ужасяваща физическа форма, а точно Марти и Рамос бяха натоварени с подготовката в Смолян преди още Рибейро да знаеше къде е България. Какви са я свършили двамата испанци се вижда ясно и нагледно.

Време е да обърнем внимание и на прокламиращия своето приятелство с Жозе Моуриньо Бруно Рибейро. Както изглежда него с това ще го запомним в България, заедно с черното петно, което лепна на Лудогорец. След подобен провал най-логичното нещо е португалецът да хване първия самолет за Лисабон и кой от къде е, защото, ако се задържи още малко, нищо чудно Лудогорец да закъса здраво в първенството.

Нека се върнем малко назад в историята... Защо Стойчо Стоев успя след Петев, а Дерменджиев след Стоев? Защото всички просто използваха основата и надграждаха леко без резки движения. Рибейро пристигна и започна да прави генерални промени – смяна на тактика, различно виждане върху изнасянето на топката, играчи на странни позиции, и още, и още. Всичко, което можеше да обърка го обърка, а неадекватното му водене на мачовете избожда очите. В Разград, и в Ловеч, и в Орхей, а и даже в Австрия – трагедия. По друг начин няма как да бъде обяснено упоритото държане на терена на Андрей Препелица, който изигра двубоя все едно носеше 5-килограмови гири на краката си. Може да е добър футболист, но и неговата форма е ужасяваща, а това и от самолет си личи.

Бруно Рибейро стана цар и на оправданията – дългите пътувания, многото контроли, напусналите петима футболисти... какво ли още не извади от ръкава. Когато отпаднеш от отбор като Милсами оправданията нямат място в речника на треньора и по-скоро са смешни и срамни и издават неговата крайна безпомощност.

Ясно е едно, че след такъв провал Рибейро няма място в Лудогорец и трябва незабавно да си ходи. Треньорски смени в Разград се правиха за далеч по-малки прегрешение, защото Петев и Стойчо Стоев си заминаха преди реванши в Европа, които можеше и да спечелят, а Георги Дерменджиев напусна след Шампионска лига и титла.

Футболистите! Те също имат вина и то не малка, въпреки опитите на изпълнителният директор Ангел Петричев да ги предпази. Ясно е, че някои определено са се пуснали от хорото, ясно е, че мотивацията е различна, а други имат нужда от промяна. Това също не е оправдание.

Колелото се върти. Веднъж си горе, друг път долу. Късметът също е променлива величина. Той бе в изобилие последните два сезона, сега обърна гръб. Дали заради генерираната сериозна негативна енергия, дали заради нещо друго Лудогорец се провали.

Това ли е краят на Лудогорец? Едва ли. Последствията от този провал могат да бъдат две – или стремглаво падане надолу, или двойно по-сериозна амбиция на собствениците. Прогнозата? По-скоро второто.