Левски приключи с участието си в европейските клубни турнири рано. „Сините“ напуснаха надпреварата след два мача срещу Марибор, но въпреки това момчетата на Люпко Петрович трябва да останат с вдигнати глави.

Отборът, който се завърна в клубните турнири на Стария континент след тригодишна пауза, показа повече от добро лице в двубоите срещу словенците, които бяха първи официални за сезона. Левски не загуби и не бе надигран в нито една от двете срещи, напротив може да бъде определен като равностоен и дори  като по-добрия състав.

Футболистите на Люпко Петрович тотално опровергаха мненията на скептиците след представянето си в Словения и в София, като при наличието на малко повече късмет  можеха да се поздравят и с класиране за следващата фаза.

Левскарите оставиха сърцата си на терена и дадоха максимума от себе си. Те нито за миг не влязоха в изначално определената им роля на аутсайдер, а се надиграваха смело със сочения за по-класен съперник. Резултатите от двата мача потвърждават това. Марибор мина напред след две ремита – 0:0 в първия двубой и 1:1 във втория, а гол на чужд терен прати словенците в следващия етап.

При малко по-различно стечение на обстоятелствата коментарите щяха да са различни, но може би шанс и опит не стигнаха на Левски в наистина равностойния дуел, в който положения не липсваха. Левски можеше да си тръгне с победа още в гостуването си, а пък Марибор удари две греди – по една в двата мача. Същевременно, без да акцентираме върху съдийството, датският рефер имаше основания да посочи бялата точка при поне две положения за „сините“ в мача на Герена, но не прояви онази смелост, с която отсъди 11-метров наказателен удар за Марибор малко, след като Левски поведе в реванша.

Случилото се неимоверно оставя известна горчивина, представянето на Левски обаче дава надежди и разкрива добри хоризонти, стига тимът да продължи тази линия на развитие. Отборът поднесе приятна изненада на привържениците си с играта, която предложи срещу Марибор, а оценката на публиката не закъсня. Пълните трибуни на стадион „Георги Аспарухов“ бяха, от една страна, силно рамо за състава на Петрович, а от друга – най-яркото доказателство за това, че запалянковците одобряват онова, което правят любимците им.

Левски не успя да се отблагодари на феновете си по най-добрия начин, но отбор и публика бяха едно цяло във вечерта на 21 юли. А това е сред най-големите награди за левскарите. Сега пред възпитаниците на Люпко Петрович остава само битката на родната сцена, където ще трябва да се потрудят здраво, за да не загубят доверието на тези, които не спряха да ги вдъхновяват и окуражават в първите им два сблъсъка за сезона.