Най-легендарният български футболист Христо Стоичков неведнъж е наричал „Камп Ноу” свой „футболен дом”. Стоичков сподели, че когато за първи път е стъпил на този стадион се е почувствал като дете в сладкарница.

„Всичко е внушително и те кара да се чувстваш малък. Но въпреки това, когато отидохме с ЦСКА за полуфинала на КНК през 89-а година, не се уплашихме. Напротив, когато стъпих на терена видях, че всички от отбора искат да направят голям мач, да се докажем. А че съм бил спокоен, го доказва първият от двата гола, които вкарах в този мач. Субисарета беше излязъл пред наказателното поле. Къде е тръгнал? Само „копнах“ топката и го прехвърлих – страхотен гол, много си го обичам. Но... Барса бе прекалено голям клуб за нас и загубихме с 2:4“, сподели Христо Стоичков, който скоро ще заведе националните шампиони на Kamenitza Фен Купа 2015 из тайнствата на храма на Барселона.

Попитан кое е най-значимото му попадение с екипа на Барселона Христо Стоичков отговори: „Не обичам сравненията. Как да кажа дали голът в дебюта ми срещу Еспаньол в дербито на Каталуня, или шампионските попадения срещу Атлетик (Билбао), когато изместихме Реал от върха. Тогава дори вкарах два гола с глава, а не с левачката. Вкарвал съм и срещу Реал, и Манчестър Юнайтед, и Ювентус и ... срещу кой ли не. Трудно е да определя един точно. Все едно да ме питат кое от децата си обичам повече.“

На въпрос за най-важния домакински мач с „дрийм тима“ на Барселона, Стоичков коментира: „Още един въпрос, който не може да има еднозначен отговор. Мачът с Атлетик (Билбао) може да бъде наречен такъв. Ще припомня един „български“ полуфинал в Шампионска лига. През 94-а година на „Камп Ноу“ гостува Порто с Емил Костадинов. Победихме с 3:0, аз вкарах два гола и отидохме на финал.“