Половината от редовния сезон в НБА донесе интересен въпрос. Възможно ли е шампионът Голдън Стейт Уориърс да направи немислимото? Да подобри постижението на Чикаго Булс от сезон 1995-96. Тогава Чикаго на Майкъл Джордан завърши редовния сезон със 72 победи и 10 загуби. И докато отвъд океана се чудят, дали сегашните „воини” са като „биковете” от средата на 90-те, нека погледнем причините да вярваме, че дори да не подобри този рекорд, Голдън Стейт ще бъде спечели нова титла през юни.

Най-добрият баскетболист в света в момента носи екип на Уориърс с номер 30 

източник: Gulliver/GettyImages

За мнозина все още Леброн Джеймс е номер 1 в света. Невъзможно е да оспориш величието на Джеймс, но в последните месеци Стеф Къри прави играта да изглежда прекалено лесна. Водещ реализатор в лигата, кара най-силния си сезон като игра в защита, а лидерските му качества са изключителни. Никога не съм обичал сравненията между играчи. В повечето случаи те се правят единствено с цел хората да изпадат в непрекъснати спорове и да генерират реакции, кликове, коментари и импресии. И все пак единственият компонент в индивидуалната статистика на двамата, в който Леброн има предимства са борбите – 7.2 срещу 5.3. Асистенции, процент стрелба от игра, процент срелба за три точки, процент стрелба от наказателната линия – всичко е в полза за гарда на шампионите. Стеф Къри освен това води всички в лигата със средно по 30.3 точки средно на мач, докато Леброн е пети с 25.0. И всичко това се случва в по-малко минути средно на мач за Къри. Извън сравнението с лидера на Кавс, силата на възпитаника на Davidson College личи и от още един факт: Къри и Уориърс доминират толкова осезаемо този сезон, че гардът изобщо не се налагаше да играе в последната четвърт на цели 14 мача(от общо 43, в които кракът му е стъпвал на паркета). А сега си представете какви биха били показателите му, ако бе играл докрая и в тези срещи...

Системата

източник: Gulliver/GettyImages

Баскетболът на Уориърс понякога изглежда просто съвършен. Отборът знае толкова добре какво иска на игрището, че  съперникът често се обезкуражава. Търси се бързо темпо. Топката се движи постоянно. Неслучайно шампионите имат  близо 30 асистенции средно на мач(29.0). Така наречените „мисмачове”*! Те се превърнаха в истински кошмар за съперниците на Голдън Стейт. Дреймонд Грийн може да играе на три позиции, а съвкупността от качества, които той притежава, го правят „мисмач” почти винаги. Същото важи за резервния гард Шон Ливингстън, който е висок 201см и често играе с гръб близо до коша(post up) срещу по-ниските си съперници. Когато е необходимо, Уориърс играят с никса петица. Тогава Грийн застава на позицията център, а заедно с Игуадала, Барнс и Томпсън, могат спокойно да си препредават хората и Голдън стейт играе с пълни смени в защита. Преходът в нападение става кошмарно бърз, както и темпото, а това е само едно от „неудобствата” на Уориърс за техните съперници. 

*Missmatch – ситуация в баскетбола, когато при смяна на хората се получава  противоборство между хора с отчетлива разлкика във физиката или индивидуалните си качества.

Защитата 

източник: Gulliver/GettyImages

Отборът има разнообразни опции в нападение, но успя и чувствително да подобри играта си в защита. Един от основните кандидати за „Защитник на годината” в Лигата е Дреймонд Грийн. „Шестият човек” и MVP на финалите Андре Игуадала винаги е бил един от най-добрите защитници в асоциацията (спомнете си процентите на ЛеБрон срещу Игуадала  от финалите през юни) и може да се грижи за съперници минимум на три позиции. Атлетичен и със сходни възможности е и Харисън Барнс. Клей Томпсън подобрява представянето си в защита със всеки изминал сезон , а същата тенденция, дори по-отчетливо, се вижда у Стеф Къри. Добавяме и един повече от солиден „защитен” център в лицето на Андрю Богът, който има за back-up суператлетичния нигериец Фестъс Езили. Така, докато всички цъкаме с език на невероятното нападение на Уориърс, за пореден път великата баскетболната игра потвърди, че успехите не идват без защита.  

Дреймонд Грийн 

източник: Gulliver/GettyImages

Емоционалният лидер на отбора. Най-добрият защитник в отбора. Най-добрият борец в отбора. Най-добрият подавач в отбора(има повече асистенции средно на мач от Къри). 35-и избор в драфта през 2012, в момента Грийн е един от 10те най-добри играчи в NBA. Крилото е ходещ трипъл-дабъл. В момента вкарва по 14.6 точки на мач, хваща 9.5 борби и завършва с по 7.3 асистенции. Неговата игра на висок pick-n-roll от върха със Стеф Къри може спокойно да попадне в баскетболните учебници. Ако реакцията на защитата се забави, той просто атакува. Ако съперникът се събере и насити полето бързо, Грийн светкавично намира отличните стрелци по ъглите, а често Грийн търси и алей-уп с центъра, който „дебне” на крайната линия. Баскетболният интелект, съчетан с енергията и характера на Дреймонд Грийн са една от причините  Уориърс да правят най-добрия редовен сезон в своята история. 

Фокусът 

източник: Gulliver/GettyImages

Дълго търсех правилната дума. Спрях се на „фокус”. Голдън Стейт има уникалната способност като отбор да управлява сезона си. Отличният старт дойде до голяма степен от менталната подготовка на тима и фокусът му през лятото. Чуха се твърде много изказваяния от специалисти и конкуренти за това, че Уориърс са станали шампиони заради контузиите в Кливланд, че не са фаворити за новия сезон. Това даде необходимата мотивация и поднови глада за победи. Такива идваха една след друга. Някои – лесни, други „на магия”, а дори най-големите анализатори бяха категорчни: това дори не е най-добрият баскетбол от Уориърс.  И тогава дойде най-впечатляващото. Това, което направи отбора в рамките на една седмица между 19-и и 26-и януари. Малко след четвъртата си загуба за сезона Голдън Стейт гостува на Кливланд за първи път този сезон. Шампионите бяха победили  у дома навръх Коледа в равностоен мач, но сега всички очакваха велик сблъсък. И да сблъсък имаше – Кавалиърс се удариха с висока скорост право в стената. 132:98. Абсолютна доминация за шампионите и треньорско уволнение в конкурента дни по-късно. Последва още една победа с 30 точки разлика срещу друг от фавортите на Изток – Чикаго Булс. Индиана също падна в неравна битка  в третия  мач в рамките на 5 дни. И тогава дойде най-доброто. 26.01. В Оукланд пристигна непобедения в 13 поредни мача Сан Антонио, на великия Грег Попович. Краен резултат - 120:90 за Голдън Стейт. Фокусът, за който стана дума всъщност е умението да извлечеш най-доброто от себе си в най-важния момент. Универсална рецепта за шампиони. 

Треньорският екип

източник: Gulliver/GettyImages

Казват, че когато имаш добри играчи, е лесно да печелиш като треньор. Попитайте обаче Дейвид Блат лесно ли се работи със звезди? Или Дъг Колинс, или Майк Д’Антони, или Стан Ван Гънди... Списъкът е безкраен. Може би, всичко започна от Марк Джексън, който промени мисленето на Уориърс, направи ги печеливш отбор, а и по негово време беше направена ключовата за бъдещето на отбора сделка, която отпрати Монта Елис и доведе Андрю Богът. Търканията му с ръководството доведоха друг дебютант – Стив Кър. Отборът тъгуваше по предишния си наставник, но попадна на нов отличен треньор и най-вече психолог. Работата му говори достатъчно за себе си. При дългото отсъствие по здравословни причини този сезон, асистентът Люк Уолтън не изпусна отбора, а напротив – доказа, че има бъдеще като старши-треньор. Голдън Стейт просто показа, че в последните години има око за треньори. А шампион става само един добре трениран отбор.

Букмейкърите

източник: Gulliver/GettyImages

Ставките на всички големи играчи на пазара със спортни прогнози бяха категорични през лятото: най-веротният шампион за 2016 е Кливланд Кавалиърс. Букмейкърите познаха в само три от последните си 11 опита да отгатнат шампиона в НБА през лятото. Ако проверите сега, разбира се, вече са променили коефициентите, но е факт, че десетгодишната тенденция на несполуки може спокойно да бъде затвърдена в следващите месеци. Признавам, залозите не са силната ми страна. Решенията на букмейкърските къщи едва ли са сериозен аргумент за титла на Уориърс, но кой не обича, когато тези огромни машини за пари са на загуба!

Крепостта Оукланд

източник: Gulliver/GettyImages

Ще бъда честен. Ако не сте били в Оукланд – не сте изпуснали много. Голям пристанищен град на западното крайбрежие, в така наречената Bay Area.  На мост разстояние от финансов, културен и туристически колос като Сан Франциско, Оукланд е просто дефиницията на „нищо особено”.  В челото на всички анти-класации за градове с голяма престъпност. Всъщност единствената причина да съжалявате, ако не сте били там е, че не сте били в Oracle Arena. Залата се пукаше по шевовете дори в сезони, в които Уориърс просто се бореха за участие в плейофите. Хората в Оукланд разбират от баскетбол. Те не са богати, а постиженията на отбора са повече от обикновено развлечение за тях. Залата е една от най-шумните в страната (не е „Пионир”, но впечатлява за американските стандарти). По-важното е, че Голдън Стейт вече има 39 последователни победи в нея и върви към рекорди. А когато дойдат плейофи и финали, домакинското предимство има огромна тежест. Факт е, че някой трябва да победи Уориърс в тяхната крепост, при това вероятно два пъти, за да ги отстрани.