1 /13
-
Шест от най-драматичните обрати в историята на Ф1.
-
Кими Райконен, Ферари (2007 година) – 18 точки (26 процента) зад Люис Хамилтън по средата на сезона. Ледения отмъкна трофея под носа на британеца, Фернандо Алонсо и Макларън, когато точковата система беше съвсем различна (10-8-6-5-4-3-2-1). Затова 18 точки изоставане си беше сериозен пасив. Хамилтън записа класирания на подиума във всяко от откриващите 9 състезания. До пристигането в Унгария, 2 старта след средата на сезона, преднината му достигна 20 точки, а шансовете на Кими не изглеждаха големи. „Трудно се печелят 6 поредни състезания, но трябва да опитаме”, закани се скандинавецът...
-
…И докато взаимоотношенията в Макларън стигнаха точката на замръзване, Райконен започна възхода си. Две победи и 3 подиума в 5 състезания доближиха Кими до Алонсо и Хамилтън, а това даде предпоставки за жестока тройна битка в Бразилия. Само победа вършеше работа на Райконен и той я получи след джентълменски жест на съотборника си Фелипе Маса. Проблеми със скоростната кутия пратиха Хамилтън на 7-ото място, а Алонсо финишира трети, което го изравни по точки с британеца – и двамата на 1 зад Ледения.
-
Себастиан Фетел, Ред Бул (2012 година) – 44 точки (29 процента) зад Фернандо Алонсо по средата на сезона. Периодът 2010-2013 ще остане в историята като ерата на Фетел, но третата от четирите титли изобщо не дойде така лесно. Първите 7 състезания донесоха рекордните 7 различни победители, а при преполовяването на кампанията Фетел изостана драстично от каращия за Ферари Алонсо. Последвалата развръзка бе невероятна – четири поредни победи за германеца (Сингапур, Япония, Корея и Индия) го върнаха в играта три старта преди края на сезона (състоящ се от 20 състезания)...
-
... Подиумите в Абу Даби и САЩ го изведоха на 13 точки пред испанеца преди финала в Бразилия. Това оставяше място за грешки от страна на Фетел, но нищо съвсем не бе решено, особено когато в 4-ия завой колата му се оказа извън пистата и обърната в грешната посока. Той някак се отърва с минимални повреди и зае мястото най-отзад на колоната. По същото време Алонсо беше трети и съответно изпреварваше съперника си по точки. Тогава Фетел впрегна всичките свои и на колата сили, за да се изкачи до 6-а позиция в рамките на 8 обиколки. Дори изненадващият дъжд не успя да го разклати, а титлата дойде с преднина от само 3 пункта.
-
Нелсон Пикет, Брабам (1981 година) – 11 точки (30 процента) спрямо Карлос Ройтеман по средата на сезона. Този сезон беше един от най-драматичните в историята със своите 7 различни победителя и петима пилоти, които бяха на един успех разстояние от трофея (според тогавашните правила). Ройтеман имаше превъзходството в първите 8 от 15-те старта, като победи 2 пъти и добави три класирания на почетната стълбичка. 11 точки си бяха голяма разлика п онова време. Отговорът на Пикет съвсем не бе мълниеносен, тъй като в 9-ия кръг той катастрофира на Силвърстоун и нарани крака си. Ройтеман пък завърши втори и увеличи аванса си до 17 пункта, най-голямата разлика между двамата...
-
… Пикет се върна в добра форма, за да запише 1 победа и 2 подиума, докато напрежението върху Ройтеман резонира в грешки на трасето. До предпоследния кръг Пикет бе само на точка зад аржентинския си конкурент. Автомобилен парк до „Сизърс Палас” в Лас Вегас прие последното състезание. Ройтеман спечели квалификацията, но по време на самия старт проблем с трансмисията му коства колосална загуба на позиции. До 17-ата обиколка Пикет го изпревари, за да стане 7-и, а впоследствие набави още две позиции, за да спечели шампионата с точка аванс.
-
Ники Лауда, Макларън (1984 година) – 11,5 точки (32 процента) зад Ален Прост по средата на сезона. Много рано през годината стана ясно, че Макларън е орисан за трофей. Дали обаче титлата щеше да отиде при Прост или Лауда, ето това вече беше въпрос за милиони. Французинът постигна рекордните 7 победи за календар, състоящ се от 16 състезания (успехите на Лауда бяха 5) и имаше солиден аванс по средата на кампанията, но накрая триумфът бе за австрийския му съотборник. Разликата? Само половин точка, най-малката за цялата история на Ф1. 10-ия и 12-ия кръг – съответно във Великобритания и Австрия – осигуриха най-големите обрати. И двата случая Лауда бе победител, докато Прост не успя да запише точки. Така австриецът прибра доволно 18 точки и вече водеше.
-
… Лидерството се прехвърляше между двамата в следващите 3 състезания, а преди финалното Лауда имаше аванс от 3,5 точки. Прост се добра до място в челната редица, докато представянето на съотборника му в калификацията бе отчайващо – 11-а позиция. До 9-ата обиколка прост вече водеше и докосваше титлата. Лауда още не бе казал последната си дума: до преполовяването на състезателната дистанция австриецът вече бе излязъл трети. 20-ина тура преди финала Найджъл Менсъл, който беше точно пред него, се завъртя и така Лауда се нареди веднага след Прост. Горчива победа за французина, а Лауда записа името си в историята с един от двата сезона, през които шампионът никога не е тръгвал от полпозиция.
-
Джеймс Хънт, Макларън (1976 година) – 26 точки (50 процента) зад Лауда по средата на сезона. Осем години преди геройствата срещу Прост Лауда се оказва от губещата страна, макар че неговите спиращи дъха смелост и устременост оформят наследство, което не може да се равнява с никоя титла. Джеймс Хънт се върна буквално от нищото, за да спечели титлата във финалния рунд, а съперничеството и приятелството между двамата отдавна имат легендарен статут. В ролята си на действащ световен шампион, който кара трети сезон във Ферари, Лауда стартира ударно сезон 1976, печелейки 4 от откриващите 8 състезания. По средата на сезона изобщо не се виждаше как някой може да го спре – неговите 52 точки бяха два пъти повече от тези на Хънт, който имаше 2 победи, но като цяло трудно постигаше постоянства в резултатите си. Гран При на Германия обаче променя всичко...
-
… Лауда катастрофира тежко и получава сериозни изгаряния. В болницата полагат особено болезнени грижи за белите му дробове, които са пълни с изгорели газове. По всичко личи, че съдбата му може да има трагичен край. Възстановяването му е истинско чудо, а още по-голямата сензация настъпва 6 седмици по-късно, когато той се завръща на пистата и завършва 4-и в Германия. Хънт взима 2 победи, докато Лауда отсъства, а сетне прибавя още толкова в предпоследните 2 състезания. Така спорът ще се реши в Япония, а разликата помежду им е 3 точки в полза на австриеца. Трасето е ударено от зловещи количества дъжд, а Лауда взема разумното решение да се оттегли. Хънт обаче не го прави и сред водния хаос се преборва за третото място, от което има нужда. И то карайки финалните обиколки само на една предавка.
-
Джон Съртийс, Ферари (1964 година) – 20 точки (67 процента) зад Джим Кларк по средата н сезона. Сезонът се превръща в истински мит, а Джон Съртийс и до ден днешен остава единственият човек със световни титли на 2 и 4 колела. По отношение на точките едва ли ще откриете по-велик обрат в историята на Ф1. Календарът се състои само от 10 състезания, а след първите 5 звездата на Лотус Джим Кларк се оформя като големия фаворит. Три успеха и едно 4-о място му носят 30 точки (по системата 9-6-4-3-2-1), а Греъм Хил е втори с 26. Има още трима пилоти с по 11 пункта, а на точка зад тях – на практика 7-и – се намира Съртийс. Неочаквани проблеми с надеждността водят до това, че Кларк не отбелязва точки в последвалите 4 старта. Така Греъм Хил води в класирането преди финалния кръг в Мексико. И британецът обаче не е докрай впечатляващ, защото в същия отрязък от състезания взима една победа и едно второ място. Съртийс от своя страна печели два пъти и веднъж е подгласник на победителя, с което изпреварва Кларк, за да изскочи на втора позиция в генералното класиране...
-
… Докато правилото за отпадащите от сметките състезания да усложнява пресмятанията, реално първите трима се намират в интервал от 9 точки. Кларк повежда в тройната битка още от самото начало, а Хил и Съртийс изостават съответно заради проблеми с очилата и двигателя. Скоро двамата започват да прогресират, а Хил се озовава на трето място, което би му стигнало за титлата. Сблъсък на трасето позволява на Съртийс да се промъкне, но въпреки всичко Кларк изглежда орисан да победи. Седем обиколки преди края от двигателя на лидера започва теч на масло. Преди финалната обиколка Кларк е принуден да се оттегли, а съотборникът на Съртийс във Ферари Лоренцо Бандини му дава път, с което британецът завършва втори и печели титлата с 1 точка.