Висшата лига знае как се "свалят звезди" през януари

1 /12

Луис Суарес (от Аякс в Ливърпул, януари 2011 година, 22,5 млн. паунда) – Ако Ливърпул знаеше колко добре ще се представя уругваецът, може би нямаше да чака до средата на сезона. Тогава те решиха да се възползват от 50-те милиона паунда, получени за преминалия в Челси Фернандо Торес, и определено не сбъркаха с Канибала. Суарес за малко да донесе сам титлата на отбора през сезон 2013/2014, а през юли 2014-а бе продаден на Барселона срещу 75 милиона паунда. Gulliver/Getty Images
Патрис Евра (от Монако в Манчестър Юнайтед, януари 2006 година, 7 млн. паунда) – Дългата битка на Юнайтед за подписа с френския ляв бек се увенча с успех през зимата. Евра бе едно от двете ключови дефанзивни попълнения, макар и отначало да имаше своите трудности. Юнайтед може и да не догони Челси през сезон 2016/2007, ала след това Евра се превърна в един от стожерите в тяхната отбрана, спечели 5 шампионски титли на Англия и веднъж триумфира в Шампионската лига. Напусна отбора през лятото на 2014 година, като отиде в Ювентус. Gulliver/Getty Images
Микел Артета (от Реал Сосиедад в Евертън, януари 2005 година, 2 милиона паунда) – След като продаде Чаби Алонсо в Ливърпул през лятото на 2004 година, само 6 месеца по-късно Реал Сосиедад се раздели с друг свой халф. Дейвид Мойс издейства преминаването на Артета под наем на „Гудисън Парк”, а останалото е история. Испанецът се наложи при „карамелите” без забавяне и им помогна да завършат на 4-о място във Висшата лига. През лятото Мойс откупи играча срещу 2 милиона паунда, а Артета прекара 6 сезона и половина в Евертън, където и до ден днешен е сред любимците на феновете. Опорният халф бе продаден на Арсенал през август 2014 година срещу 10 милиона паунда. Gulliver/Getty Images
Кристоф Дюгари (от Бордо в Бирмингам, януари 2003 година, наем /по-късно свободен трансфер/) – Мениджърът на Ливърпул Жерар Улие твърди, че той е посъветвал Стив Брус да привлече френския голмайстор в Бирмингам. Това бе ключов ход, защото Дюгари вкара 5 гола в заключителните 6 мача от сезона и помогна на отбора да избегне изпадането. След края на кампания 2002/2003 колоритният голаджия премина в Бирмингам с постоянен трансфер, ала не се представи на същата висота (само 1 гол през сезон 2003/2004). Последния си сезон преди оттеглянето той прекара в Катар. „Когато не се забавлявам, не съм в състояние да играя на ниво”, обясни Дюгари впоследствие. Gulliver/Getty Images
Неманя Видич (от Спартак Москва в Манчестър Юнайтед, януари 2006 година, 7,2 млн. паунда) – Другата значима придобивка на сър Алекс Фъргюсън от януари 2006-а. И докато Евра имаше нужда от по-дълга адаптация, Видич пасна като дялан камък. Шотландският мениджър надви Ливърпул и Фиорентина, за да доведе сърбина на „Олд Трафорд”. Така се постави началото на знаменитото партньорство между Видич и Рио Фърдинанд, което бе основата за последвалата доминация на Юнайтед. Напусна отбора със свободен трансфер през 2014 година, за да отиде в Милан, където натрупаните години вече си личаха. Gulliver/Getty Images
Клинт Демпси (от Ню Ингланд Революшън във Фулъм, януари 2007 година, 2 млн. паунда) – Демпси последва другите американски национали Брайън Макбрайд и Карлос Боканегра. Платените за него 2 милиона паунда бяха рекордна навремето сума за трансфер на играч от Мейджър Лийг Сокър. Победният му гол – негов първи за „котиджърс” - срещу Ливърпул през май 2007 гарантира на Фулъм, че остава член на елита. В следващите 5 кампании той радваше феновете на „Крейвън Котидж”, а най- бляскавият му миг бе победата над Ювентус в Лига Европа. Демпси премина в Тотнъм през август 2012 година срещу 6 милиона паунда, а година по-късно се върна в МЛС, за да играе в Сиатъл Саундърс. Gulliver/Getty Images
Ашли Йънг (от Уотфорд в Астън Вила, януари 2007, 8 млн. паунда) – Едно време Ашли Йънг минаваше за „следващия Лионел Меси”. Или поне така се чувстваше мениджърът на Астън Вила Мартин О’Нийл в първите дни след привличането на английския техничар. Йънг помогна на Вила да завърши три пъти поред на 6-о място във Висшата лига, извоюва си място в английския национален отбор, а накрая премина в Манчестър Юнайтед срещу 18 милиона паунда през юни 2011 година. Gulliver/Getty Images
Хавиер Масчерано (от Уест Хем в Ливърпул, януари 2007 година, 18 млн. паунда) – Рафаел Бенитес пое риск с привличането на аржентинския национал в началото на 2007 година. Мениджърът се появи без предизвестие в лондонския апартамент на играча и лично му обясни колко важно е да го има в сърцето на халфовата си линия до Чаби Алонсо. Докато Карлос Тевес остана в Уест Хем и помогна на тима да не изпадне от Висшата лига, Масчерано завърши сезона с финал в Шампионската лига срещу Милан (загубен с 1:2). Темпераментният футболист премина в Барселона след напускането на Рафа Бенитес през 2010 година. Gulliver/Getty Images
Уилфрид Заха (от Манчестър Юнайтед в Кристъл Палас, февруари 2015, 6 млн. паунда) – Техничното крило се завърна на „Селхърст Парк”, след като не успя да се пребори с конкуренцията в Юнайтед. Идването му оказа мигновен ефект, като „орлите” се изкачиха до 10-ото място в класирането на Висшата лига през втория полусезон. Заха преоткри самочувствието и фантазията, които сякаш го бяха напуснали на „Олд Трафорд”, като и в момента е сред водещите играчи на лондонския клуб. Gulliver/Getty Images
Даниел Стъридж (от Челси в Болтън, януари 2011 година, наем; от Челси в Ливърпул, януари 2013 година, 12 милиона паунда) – Ако ви трябва януарско попадение, то Даниел Стъридж е вашият човек. Изглежда като ирония на съдбата, че през януари 2018-а неговото име отново се спряга за трансфер. Нека обаче се върнем към историята. Болтън първи съзря голмайсторския потенциал у Стъридж, като му гласува доверие, макар по онова време да нямаше почти никакъв опит във Висшата лига. Той се разписа 8 пъти в 12 мача за Уондърърс, които оцеляха в битката на дъното. Стъридж се върна в Челси, но без да се наложи там, а после пристана на Ливърпул. Gulliver/Getty Images
Неманя Матич (от Бенфика в Челси, януари 2014 година, 21 млн. паунда) – Челси намери сили да признае, че не се е отнесъл справедливо към сръбския национал по време на първия му престой на „Стамфорд Бридж”. Откакто Жозе Моуриньо го върна при „сините”, Матич е истински хит по английските терени. Неговата здрава физика и спокойствие в работата с топката бяха сред основните причини Специалния да го вземе и на „Олд Трафорд” по-късно. Gulliver/Getty Images
Гари Кейхил (от Болтън в Челси, януари 2012 година, 7 млн. паунда)- Още едно попадение на Челси през зимата. Този път заслугата е на Андре Вилаш-Боаш. Едно от последните действия на португалеца на „Стамфорд Бридж” беше да осигури бранителя за сравнително прилична сума. Кейхил бързичко се наложи в централната защита на Челси, а четири месеца след пристигането си триумфира в Шампионската лига. Gulliver/Getty Images