8 /10
-
„Футболистите живеят в собствено балонче. Тяхната среда ги защитава, но понякога им показва реалността. Те обаче виждат онова, което е значимо за тях. За да могат да се представят на ниво, нужен е баланс между себеуважението, егото и действителността“.
-
„Винаги, когато се почувствам депресиран, обичам да усетя аромата на аржентинското вино – носи ми радост, връща ме в родината, в уханието на полето“.
-
„Когато бях на осем-десет години, играех футбол и волейбол. Това, което най-много харесвах, бе футболът. При волейболът обаче имаше много момичета“.
-
„Най-голямото унижение в живота си изживях на 10 години. Бях най-добрият в отбора по футбол. Скочих да отиграя една центрирана топка, когато вратарят на съперника, едно дете ми свали панталонките. Това изживяване обаче ме направи по-силен занапред“.
-
„В наши дни играчите са добре тренирани, но основните принципи, които ти помагат да си по-добър и да вървиш напред, намаляват“.
-
„Винаги питам играчите ми: „Защо изражението на лицето им, когато си тръгват от базата, не е такова и когато започва тренировката? Приемат футбола само като работа или пък средство за изкарване на пари? Така няма как да постигнем успехи“.
-
„Важното е да си честен с футболистите. Логично, не всички ти вярват. Футболистът говори с приятели, с агента си, с баща си. Гледните точки невинаги съвпадат с треньорската“.
-
„В наши дни защитникът, който прави по-малко фаулове е най-добрият. Не ме проклинай. Как да променя това?“
-
„В днешно време треньорът е повече архитект, инженер на пътища, отколкото всичко друго. Прекарваш дните си проектирайки и непрекъснато напомняйки идеята, защото играчите са все по-разсеяни“.
-
„Никога не бих станал треньор на Барселона. На Арсенал също, все пак съм вързан с Тотнъм“.