1 /8
-
Списъкът съдържа имена, които звучат като мечта за много отбори по света, включително и грандове...
-
7. Деко (Барселона) – бразилецът с португалски паспорт беше истински магьосник на терена. С огромна лекота изпълняваше ролите на класически „шестица”, „осмица” или „десетка”. Пеп го продаде още в първия си сезон начело на „Камп Ноу”, малко преди Деко да навърши 31 години. Първите месеци на плеймейкъра в Челси доказаха, че краката на халфа все още не бяха изстинали за големия футбол. Впоследствие обаче го връхлетяха контузиите и уволнението на мениджъра Луиш Фелипе Сколари. След 3 сезона в Бразилия Деко окачи бутонките на пирона през 2013-а.
-
6. Марио Манджукич (Байерн Мюнхен) – изглежда съдбата на хърватина е да бъде недооценяван. В единственият си сезон под ръководството на Пеп той отбеляза 28 гола в 46 срещи за Байерн. През лятото на 2014-а той премина в Атлетико Мадрид, а после заяви, че стилът на Пеп просто не му е пасвал. Естествено, тук има общо и това, че по същото време Пеп успя да привлече Роберт Левандовски в Мюнхен. Колкото до Манджата, и при „дюшекчиите” издържа само сезон, преди да подпише с Ювентус, където без никакво съмнение е основна фигура.
-
5. Роналдиньо (Барселона) – оценките за тази сделка на Пеп са разнопосочни, защото си личеше, че бразилецът вече е преминал зенита си. От една страна, в четирите последвали години Гуардиола донесе толкова много успехи, че е трудно някой да го упрекне за това свое решение. От друга страна, само ако можеше да мотивира Роналдиньо, то и без друго убийственият му тим щеше да разполага с един от най-големите футболни диаманти на XXI век. Роналдиньо все пак беше само на 28 години, когато премина в Милан срещу сумата от 22 милиона паунда. Последният му сезон на „Камп Ноу” без съмнение беше неговият най-лош с екипа на „блаугранас”, но първите два в Милан бяха сравнително добри – донесли съответно 10 и 15 гола, а също и приза за играча с най-много асистенции в Серия А през сезон 2009/2010.
-
4. Яя Туре (Барселона/Манчестър Сити) – историята тук е до болка позната, а враждата между Пеп и агента на футболиста може би все още тлее. През 2010 Туре беше основна фигура в Барса, но това не попречи на Пеп да го продаде в Манчестър Сити. Котдивоарецът използва времето добре и се утвърди като еталон в световен мащаб за това какво се изисква от модерния вътрешен халф. Неговите мощ, техника и нюх към гола го превръщат в един от най-влиятелните играчи, носили екипа на „гражданите” в ерата на шейх Мансур. През 2016/2017 Гуардиола пое кормилото в Сити, а скандалите между двамата не липсваха (особено след оставянето на Туре извън картотекираните за груповата фаза на ШЛ). Макар да се превърна в периферна фигура, африканецът изпълни последните 2 сезона от договора си и напусна със статут на клубна легенда.
-
3. Самуел Ето’о (Барселона) – има само един човек сред бившите играчи на Гуардиола, който може да мине за по-голям негов критик. Ето’о също плати цената за революцията, която Пеп готвеше в Барселона, заминавайки си след първия сезон на специалиста въпреки своите 94 гола в 147 мача за „блаугранас”. Африканецът беше нарочен за гонене още при пристигането на наставника, но се заинати и в някаква степен доказа на Пеп, че е сбъркал, изигравайки под негово ръководство най-успешната кампания в кариерата си – 36 гола. И това обаче не промени решението на специалиста, който с готовност изпрати камерунеца в Интер наред с една камара пари, за да привлече Златан Ибрахимович. За „нерадзурите” Ето’о вкара 53 гола в 104 мача, като за два сезона спечели 6 трофея, включително и историческия требъл със скудетото, Купата на Италия и Шампионската лига.
-
2. Златан Ибрахимович (Барселона) – и като стана дума за Златан… Шведът категорично е със статута на враг №1 на Пеп. В своята биографична книга шведът надълго и нашироко обяснява как връзката между двамата се е разпаднала в разстояние на месеци. Той струваше на Барса 59 милиона паунда плюс Самуел Ето’о. Как се лишаваш от подобна инвестиция след само сезон, в който Златан – играейки доста мачове извън обичайната си позиция – вкара 21 гола в 45 мача? Лафът за Ферарито, което Пеп кара като Фиат се ражда именно тогава. В следващите си клубове – Милан, Пари Сен Жермен и Манчестър Юнайтед – Ибрахимович несъмнено доказа, че винаги е бил и си остава играч от световна класа. В момента бродира отвъд океана в Лос Анджелис Галакси, с който иска да покори МЛС.
-
1. Тони Кроос (Байерн Мюнхен) – за германските футболисти едва ли има по-високо стъпало от баварския гранд, а какво остава за момче, което е част от великия клуб от най-ранна възраст. Ако Ето’о и Златан бяха играчи от невероятна величина, то и двамата наближаваха 30-те, а пък Барса разполагаше с явление като Лионел Меси. В пълен контраст Байерн не разполагаше с играч, който бе в състояние да се доближи дори минимално до класата на Кроос, когато последният напусна в посока Реал Мадрид. Точно след спечелването на Световното първенство през 2014-а с Германия мюнхенци продадоха Кроос на Реал срещу само 25 милиона паунда. Причините за този трансфер са обект на спекулации и до днес. Ясно е, че на „Бернабеу” той получи възможност да спечели повече пари, отколкото в родния си тим. Съществува обаче и версията, според която от Байерн уведомили Кроос, че не смятат да го направят най-високоплатеният в отбора, тъй като им било подшушнато, че последният „не бил играч от световна класа”. Със сигурност днес доста хора на „Алианц Арена” съжаляват за своята недалновидност.