1 /8
-
Една наистина специална селекция от таланти
-
Рик ван Дронгелен (Хамбургер ШФ) – Сезон 2017/2018 донесе тъжното и същевременно историческо първо отпадане на „динозаврите“ от Бундеслигата. Фатална се оказа поредицата от 15 поредни мача без загуба между декември и март. Това не отменя факта, че Хамбургер винаги е притежавал рядката способност да забелязва млади таланти (Хасан Салихамиджич и Хьон-Мин Сон тръгнаха от „Фолкспаркщадион“). Най-скорошните открития включват халфа Уолъс и нападателя Ян-Фиете Арп, но над всички изпъква 19-годишният холандски централен бранител Рик ван Дронгелен. Привлечен само срещу 3 милиона евро от Спарта Ротердам през лятото на 2017-а, русокосият футболист се справя еднакво добре и като ляв бек. Средно на мач той записа по 3,1 спечелени единоборства и пресечени топки, точно колкото демонстрира и Самюел Умтити в Барселона.
-
Исмаила Сар (Рен) – Изглежда нищо не е в състояние да спре възхода на крилото. Той пристига директно от Сенегал в Метц през юли 2016-а, когато е едва 17-годишен. Още в първия си сезон вкара 5 гола в 31 мача и логично не се задържа дълго. Рен го купи за сума от порядъка на 17-20 милиона евро. Самият играч, днес все още 20-годишен, твърди, че е отхвърлил оферта от Барселона, за да премине при „червено-черните“. Една от най-отличителните му характеристики освен солидната физика и впечатляващата скорост е неговата универсалност – Сар е в състояние да окупира всяка една позиция в атака, включително и тази на централния нападател. Като се има предвид, че сезон 2017/2018 стартира по кошмарен начин за него със скъсани връзки в коляното, той записа прилични статистики – 22 шампионатни мача, 5 гола и 3 асистенции. В минутите си на терена Сар постигна повече успешни дрибли средно на мач в сравнение с Уилиан от Челси. Гледахме го и на Мондиал 2018, където Сенегал не успя да прескочи групите заради по-лошия си дисциплинарен рекорд.
-
Кристиан Пулишич (Борусия Дортмунд) – За таланта на „жълто-черните“ се говори толкова много, че понякога забравяме простичкия факт, че той е едва на 19 години. Най-младият голмайстор за САЩ и най-младият чужденец с гол в Бундеслигата, Пулишич е орисан да се превърне в суперзвезда. Дортмунд изпрати един разочароващ сезон, в който смени двама мениджъри и завърши на 4-о място на цели 29 точки зад шампиона Байерн Мюнхен. Това нямаше как да не се отрази върху представянето на толкова млад играч. Спадът в показателите му в сравнение с кампания 2016/2017 бе очевиден, но Пулишич постигна респектиращите 5 гола и 4 асистенции. Американецът изработи немалко голови ситуации за съотборниците си, ала най-много се откри с умението да пробива, разчитайки на брилянтната си техника.
-
Киърън Тиърни (Селтик) – 6 трофея, три последователни награди за Най-добър млад играч на годината в Шотландия, капитан на Селтик и Шотландия още преди навършването на 21 години. Едва ли е чудно защо „детелините“ бранят толкова ожесточено младата си звезда. Тиърни преминава в Селтик едва 7-годишен, като Брендън Роджърс бе човекът, който ускори неимоверно развитието му. Под ръководството на северноирландеца Тиърни заедно с целия отбор записа серия от 69 последователни мача без загуба на домашната сцена, донесли два поредни дубъла. Общо за последните 2 години младокът натрупа внушителните 95 официални срещи. Уау! Като се имат предвид слуховете за тимове от калибъра на Манчестър Юнайтед и Атлетико Мадрид изглежда неизбежно този футболен диамант да се тества на по-високо ниво.
-
Сантиаго Аскасибар (Щутгарт) – Силното представяне на аржентинеца в Естудиантес, с който той завърши на трето място в местното първенство за сезон 2016/2017, накара Щутгарт да поеме риск с оферта за 8 милиона евро миналото лято. Едва ли „швабите“ можеха да вземат по-добро решение. Макар Бенжамен Павар да бе лидерът в затегналата от началото на годината отбрана (само 1 загуба в 14 срещи), приносът на 21-годишния Аскасибар не е за пренебрегване. Щутгарт може и да не бележи много голове, но пък завърши с втората най-здрава защита в Бундеслигата (допуснати 36 гола). В 29-те си шампионатни мача аржентинецът се доказа като невероятен разбивач със средно 4,8 спечелени единоборства и пресечени топки на мач. Само 6 играча от германския шампионат завършиха с по-добри показатели, а към това трябва да прибавим 84 процента точност на пасовете (като 60 процента от тях са били насочени напред).
-
Джанлуиджи Донарума (Милан) – Не бихме могли да подминем голямата надежда на италианския футбол. Със своите 120 мача на клубно ниво и 6 участия с мъжкия национален тим на Италия Донарума определено е най-опитната фигура в списъка. Дебютът на Джиджо в Серия А през 2015 го направи най-младият страж в калчото за последните 73 години. Оттогава той е пропуснал едва 8 шампионатни мача. И макар след появата си той да не е завършвал с Милан на по-висока позиция от 6-ата в първенството, статистиката е категорична – средно по 0,4 „сухи мрежи“ на мач. Това превъзхожда титуляря на Реал Мадрид Кейлор Навас (0,2), а през тези три години Милан е допуснал сумарно 11 гола повече от „белия балет“. Като се имат предвид обтегнатите отношения между него и феновете и присъствието на агент като Мино Райола, във всеки един миг закъсалият финансово Милан може да „осребри“ откритието си.
-
Санти Мина (Валенсия) – Между ноември 2015-а и юни 2017-а Валенсия смени точно седмина наставници, а резултатите бяха плачевни – две поредни 12-и места в Примера. Миналото лято „прилепите“ уцелиха в десетката с привличането на Марселино Гарсия Торал за треньор, а специалистът, макар и да получи някакви пари за трансфери, на практика работи предимно със заварените футболисти. Един от тях, който се ползва с безусловното доверие на специалиста, е 22-годишният Санти Мина. Бившият младежки национал на Испания пристигна на „Местая“ едва 19-годишен и оттогава прогресира с отлични темпове. През миналия сезон той се отчете с 15 гола и 4 асистенции в 38 мача на двата фронта (първенството и Купата на Краля). Само трима играчи в Ла Лига се нуждаят средно от по-малко игрови минути за гол – това са Лео Меси, Кристиано Роналдо и Луис Суарес.