Десетте лоши момчета на италианския футбол

9 /11

10. Джорджо Киналия – Киналия беше толкова значим в Рим, че не бяха рядкост случаите, в които новините за папата отиваха чак на трета страница, за да има повече място за Дългия Джон. Нападателят отбеляза 98 гола за Лацио в периода 1969-1976 година и бе главната причина за триумфа със скудетото през 1974 година с 24 шампионатни попадения (и наградата за топ реализатор №1 на калчото). Колкото и изявен нападател да бе, Киналия си беше противоречива фигура, а това в крайна сметка осети кариерата му за националния отбор. По време на мач от Световното първенство срещу Хаити, Киналия е заменен, а първата му реакция е да напсува селекционера Феручо Валкарджи. Таранът не спира дотук и сее пълен погром в съблекалнята, където чупи 8 от бутилките за вода. Заради този акт на агресия той си остава само с 14 мача и 4 гола за „скуадра адзура”. Отрасналият в Уелс футболист по-късно се мести в САЩ и играе за Ню Йорк Космос, където гневните изблици също са в изобилие. Той дори успява да се спречка с Краля на футбола Пеле. Gulliver/Getty Images
9. Кристиан Виери – Бобо си беше кибритлия на и извън терена. Най-силните му години бяха около началото на новото хилядолетие, а след Евро 2004 кариерата му тръгна главоломно надолу. През цялата си кариера снажният таран имаше доста нелицеприятни взаимоотношения с представителите на медиите. Той рядко даваше интервюта, а един път, когато реши да говори на брифинг, се обърна към всички репортери с репликата, че е „повече мъж от всички вас взети заедно”. Виери сам си павира пътя вън от Интер, като дори отказваше да празнува головете си. После заведе съдебно дело срещу „нерадзурите” след гръмването на скандала „Калчополи” за това, че са го шпионирали нелегално. Любовният живот на мачото бе дори по-хаотичен, като премина през леглата на почти всяка по-известна гърла в Италия. Пишем му „червени точки” за Елизабета Каналис и Мелиса Сата. Gulliver/Getty Images
8. Франческо Флаки – Един от многото талантливи нападатели в този списък, който така и не можа да укроти гласовете в главата си. През 2006 година Флаки беше наказан за 2 месеца заради незаконни залози. Година по-късно той получи 2-годишна санкция, след като бе хванат да употребява кокаин. През 2009 година Флаки осъществи завръщане във футбола, но още същият декември пак даде положителен тест за употреба на наркотици (мда, пак си говорим за кокаин). Този път милост нямаше – наказанието за срок от 12 години сложи реално сложи край на кариерата му… освен ако Флаки не реши да се пробва пак на 47-годишна възраст. Gulliver/Getty Images
7. Паскуале Бруно – Един от най-известните футболни хищници на Италия, чието основно меню бяха противниковите нападатели. Прякорът на Бруно е Животното, като описва доста ясно неговият безкомпромисен стил при играта в защита. Бившият играч на Ювентус, Торино и Лече веднъж бива наказан за 8 мача, след като физически атакува съдия, а после и всеки от дръзналите да го укротяват съотборници. Бранителят беше способен на единоборства, които спират дъха… предимно на жертвата. Той се превърна в култов герой за шотландския Хартс, като всички помнят случая, когато заплашва цялата скамейка на Хибърниън, прокарвайки пръст пред гърлото си. Само секунди по-рано той е изритал съперников играч в бъбрека. Бруно продължи в същия дух и след оттеглянето си като играч. Наскоро той заклейми модерните футболисти като „феи”, които мислят само за обеци, татуси, нощни клубове и шопинг. Също така заяви, че ако още играеше, щеше да даде урок на Златан Ибрахимович. twitter.com/Daily_Record
6. Омар Сивори – Роденият в Аржентина играч няма как да не бъде запомнен като един от най-великите в историята на Ювентус и Серия А. Същевременно той бе и един от най-пламенните на терена. Избраният за футболист №1 на Европа за 1961 година е гонен цели десет пъти за 7-те си години в Юве. Той беше винаги пръв, когато идеше реч за конфронтации с противникови играчи или рефери. Запазената му марка беше „мрежичката”, с която унижаваше бранителите. Сивори беше истинско олицетворение на южноамериканския „фурбо” – играчът, който си служи с изобретателни и недотам честни прийоми. Нареченият „Марадона на 60-те” напусна Ювентус през 1965 година след яростен конфликт с треньора Ериберто Ерера. Във финалния си мач за Наполи, който по ирония на съдбата идва тъкмо срещу „бианконерите”, той брутално изритва Ерминио Фавали, което му носи наказание от 6 срещи. Gulliver/Getty Images
5. Марко Матераци – Един от най-нехаресваните и неразбрани футболисти на планетата. До 2006 година Матрицата е считан просто за лишен от талант агресор. Твърдите единоборства, придизвикателните физиономии, лактите при въздушните дуели – всичко това нямаше как да допадне на зовящите за чиста игра. През лятото на 2006 година Матераци обаче изживя трите най-добри седмици в живота си, като замести брилянтно контузения Алесандро Несто в състава на Италия, който спечели Световното първенство. Дори тогава геройствата му – изравнителния гол във финала, а после и успешната дузпа при изпълненията след продълженията – биват засенчени от неговата роля при изгонването на Зинедин Зидан. За Зизу това бе последния мач с екипа на Франция и освен че се разписа в него, той видя и червен картон за прословутия си удар с глава по Матераци. ФИФА впоследствие наказа италианеца за 2 срещи… Много важно, след като титлата остана за „скуадрата”. Gulliver/Getty Images
4. Марио Балотели – Нямахме причина да не го поставим в тази "приятна" кампания. Роденият в Сицилия нападател с ганайско потекло е имал кавги с почти всичките си съотборници, противници, треньори, фенове и рефери, изпречвали се на пътя му. Ако тръгнем да изреждаме противоречивите му цитати, няма да ни стигне мястото – самоопределял се е като „гражданин втора класа”, откровено е признавал, че „не може да понася Кристиано Роналдо”. Никога не е крил и пристрастията си към Милан, без значение, че пробива в големия футбол с цветовете на кръвния враг Интер. Изгнанието на пейката при „нерадзурите”, докато начело бе Жозе Моуриньо, не помогна. Дори феновете открито го зовяха от трибуните на „Джузепе Меаца” да си ходи, понеже той захвърли ядно фланелката си на тревата след историческата победа с 3:1 над Барселона. Gulliver/Getty Images
3. Паоло Ди Канио – Един от най-страхотните играчи, които така и не получават шанс в италианския национален отбор. За причината не бива да има и най-лека сянка на съмнение – горещият римски нрав на Ди Канио е в основата на всичките му неприятности, а те не са никак малко. Ювентус спешно продава нападателя, след като той се сбива с треньора Джовани Трапатони. Престоят му в Шефилд Уензди пък завинаги ще носи белега на инцидента в мача срещу Арсенал – при изгонването си от Пол Алкок Ди Канио блъска рефера на земята. Следва наказание от 11 мача. Прибавяме списъка скандал с мениджъра Рон Аткинсън, както и заработването на два жълти картона заради спор с арбитър във връзка с отсъждането на… тъч. Може би само Уест Хем се наслади на пълния му блясък, но бързо след това Ди Канио отново бе в центъра на вниманието след завръщането си в любимия Лацио. Как точно? С нацистки поздрав към ултрасите. Майко мила! Gulliver/Getty Images
2. Клаудио Джентиле – Без никакви уговорки можем да го определим като един от най-злите и твърди италиански бранители, които някога са стъпвали на зеления терен. Нападателите трепереха, когато трябваше да излизат срещу него. Джентиле остава в историята с агресивната опека срещу Диего Марадона по време на Мондиал 1982. В същия турнир той успява да скъса фланелката на бразилския магьосник Зико. Героят на Аржентина от Световното през 1978 година споделя за Джентиле: „Ако излезеш до тоалетната, Джентиле щеше да те последва дори там.” Защитникът има 6 шампионски титли с Ювентус, което му отрежда специално място в сърцата на клубните фенове. Една от най-известните легенди с него се отнася до избора на Кевин Кигън за футболист №1 в Европа. Докато минава по пътечката между седалките, англичачинът се пльосва на земята. Оказва се, че Джентиле го спъва нарочно, а после му прошепва в ухото: „Нямаше да помиришеш никаква награда, ако аз те пазех.” Gulliver/Getty Images
1. Антонио Касано – Роден в деня, в който Италия печели Световното през 1982 година, ФантАнтонио дълго време бе сочен с право за най-талантливия футболист от своята генерация. Пробива на сцената като 17-годишен със знаменит гол за родния си Бари срещу Интер. Нестабилният му характер обаче така си и остава спънката, която не позволява на Касано да се нареди сред футболните божества. Касано описва пакостите, извършени през последните 10 години, в своята автобиография „Ще ви кажа всичко”. В книгата говори за скандала си с треньора Лучано Спалети, на когото заявява: „Ти вече не тренираш тези непотребни играчи, които имаше в Удинезе. Това не е твоята къща. Това е моят дом”. Колкото до взаимоотношенията с Фабио Капело, чуйте от първа ръка: „В Тарагона той накара мен и Роналдо да загряваме през цялото второ полувреме, а накрая не ни пусна в игра. В съблекалнята му казах: „Ти си едно л**но, по-фалшив си от парите в Монополи”. Оценката за Луиджи дел Нери също е ясна: „Така и не разбрах какво, по дяволите, говореше този човек.”... Gulliver/Getty Images
... Касано отдавна се хвали с факта, че е преспал с между 600 и 700 различни жени до 25-ата си година. В Реал Мадрид пък подкупил сервитьор да му внася нелегално кексчета, като преди това вкарал момиче в стаята си, без знанието на никого в клуба. През 2008 година Касано получи санкция от 5 срещи за това, че удари синът на Марчело Липи – Давиде в нощен клуб. Инцидентът пък му струва мястото в състава на Италия за Мондиал 2010. Една от историите, която е обречена да остане мит, включва кражбата на мотопед в родното му село само дни след подписването на мултимилионен договор с Рома. Очевидно човекът просто не е могъл да си позволи возилото! Gulliver/Getty Images