10 трансфера, заради които футболът не е същият

10 /10

Неймар в Пари Сен Жермен – Започваме с рекордния за всички времена трансфер просто защото се случи най-скоро и ефектите от него тепърва ще се проявяват за в бъдеще. 222 милиона евро за един-едничък играч, пък бил той и Неймар, звучат сюрреалистично. Да, 105 гола и 59 асистенции с екипа на Барселона звучат впечатляващо, но от друга страна бразилецът още чака първата си „Златна топка“ и първата си световна титла. Фактът, че сделката надхвърли двойно предишния рекорд, притежание на Пол Погба и Манчестър Юнайтед, завиши още повече и без друг огромните цени на пазара. Ефектът на доминото доведе Усман Дембеле (105+40 млн. евро) и Филипе Коутиньо (120+40 млн. евро) в Барселона, а ПСЖ има уговорка да плати 180 милиона евро на Монако през лятото за финализирането трансфера на Килиан Мбапе. Цялата лудница доведе до това, че новата откупна клауза в договора на Лионел Меси бе завишена до 700 милиона евро. В този на Кристиано Роналдо пък цифрата е 1 милиард евро. Неймар стана и първият знаков футболист, който сам взе решението да напусне Барселона в модерната ера, с което нанесе тежък удар по реномето на клуба. Gulliver/Getty Images
Дейвид Бекъм в ЛА Галакси – Без тази сделка Мейджър Лийг Сокър нямаше да разполага с притегателната сила, която демонстрира днес. Самият Бекъм, след 4 сезона с екипа на Реал Мадрид, заяви, че предприема този ход, за да направи разликата. Целта му доста амбициозно бе направи „сокърът“ най-големия спорт в САЩ. Е, може би ще трябва да поживеем още дълго, преди заканата му да стане реалност, но определено европейският футбол се радва на растяща популярност в Америка. Gulliver/Getty Images
Оскар в Шанхай СИПГ – Това беше голямата заявка за силата на китайските пари. Привличането на Карлос Тевес, за да прибира аржентинецът рекордна заплата, бе едно нещо, но когато топ играч от европейски гранд сам избере да отиде в Китай преди да е достигнал пиковата за футбола възраст, то нещата стават съвсем различни. През януари 2012 година Оскар имаше оферти пред себе си от клубове като Атлетико Мадрид и Ювентус, но сам призна, че просто не е имало как да откаже на Шанхай. Не и при заплата от 400 хиляди паунда седмично. Така след 2 титли на Висшата лига в 5-те си сезона в Челси, тогава 24-годишният бразилец не се уплаши да нагази в дълбокото. Едва след няколко години в Китай обявиха експеримента с гръмките трансфери на чужденци за неуспешен и вече има директива да не се харчат толкова крупни суми по подобен начин. Въпреки всичко страната вече е на футболната карта и е много вероятно оттеглящата се легенда на Барселона Андрес Иниеста да завърши кариерата си именно там. Gulliver/Getty Images
Зинедин Зидан в Реал Мадрид – През 2001 година Реал Мадрид се бърка сериозно с 45,6 милиона паунда за плеймейкъра на Ювентус. Зизу става второто марково попълнение в ерата „Галактикос“ на боса Флорентино Перес. Именно тя променя драстично бизнес модела на „белия балет“. Така се ражда традицията за внушителните летни харчове по утвърдени звезди. Перес превръща мадридският клуб в истински комерсиален мастодонт с трансфери на играчи като Луиш Фиго и Дейвид Бекъм. Няма друг клуб на планетата по онова време, който да се мери с приходите на Реал. Зидан си остава знаковата покупка заради чистата демонстрация на сила. Рекордът при трансферната сума удържа цели 8 години, а днес сделката все още е 13-ата най-скъпа в цялата история. А когато бившият френски национал пое клуба като треньор през 2016-а и донесе куп успехи на „лос бланкос“, картината стана съвсем пълна. Gulliver/Getty Images
Уили Гроувс в Астън Вила – Неймар е безспорният лидер на звучните трансферни суми, но тъкмо Гроувс е човекът, който дава старт на цялото упражнение с неразумните харчове за нови играчи. През 1893 година шотландският нападател е в центъра на вниманието след преминаването си от Уест Бромич в Астън Вила срещу немислимите тогава… 100 паунда. Те всъщност се явяват глоба, която е наложена на бирмингамци. Това е първата изобщо платена трансферна сума в света на футбола. 10 години по-късно Мидълзбро подобрява рекорда, заплащайки десетократно повече за привличането на Алф Комън. В днешно време сумите може и да изглеждат по-различен начин, но основният механизъм си остава същият. Gulliver/Getty Images
Морис Джонстън в Глазгоу Рейнджърс – През 1989 година Мо Джонсън стана първият високопрофилен католик, който е обличал фланелката на Рейнджърс. Мениджърът на клуба Греъм Сунес разбива традицията в отбора да се привличат само протестанти. А за да е трансферът още по-пикантен, часове преди осъществяването му Джонстън дава дума на кръвния враг Селтик, че ще подпише с тях за втори път в кариерата си. „Джърс“ обаче разполагат с по-дълбоки джобове и знаковото присъствие на играещия си треньор. Така нападателят минава от другата страна на барикадата в нестихващата вражда на шотландския футбол. Идването му не е лишено от сътресения – част от най-крайните фенове на Рейнджърс започват да горят клубните шалчета и заплашват, че ще си върнат закупените сезонни карти. Дори домакинът на отбора отначало отказва да пере екипите на Джонстън. Мо намира начин да излезе от тежката ситуация – като вкарва над 30 гола в двата си шампионски сезона с „Джърс“, включително и победен такъв в последната минута при едно от дербитата със Селтик. Едва по-късно играчът признава, че съжалява единствено за огорчението, което е нанесъл на легендата на „детелините“ Томи Бърнс. В същото време Джонстън разкрива, че никога не е бил фен на който и да е от двата гранда. Gulliver/Getty Images
Давид Луис в Пари Сен Жермен – Когато бразилецът смени Челси с френския гранд през лятото на 2014 година срещу 50 милиона паунда, това беше нов рекорд за трансфер на защитник. До този момент клубовете вадеха подобни суми единствено за нападатели, способни да осигурят 20 и повече гола на сезон. От Луис насам светът определено промени гледището си спрямо играчите, чиято задача е да предотвратяват головете. Само преди 2 години Манчестър Сити се доближи до рекорда на Луис с покупката на Джон Стоунс от Евертън, а през миналото дори го счупи заради Кайл Уокър. В момента върховото постижение принадлежи на Ливърпул, който през януари тази година брои 75 милиона паунда на Саутхемптън за Върджил ван Дайк. Gulliver/Getty Images
Дидие Дрогба в Челси – Роман Абрамович завинаги остави своя отпечатък като първия милиардер, който закупи не толкова популярен тим с идеята да го отведе до величие единствено чрез силата на парите. Преди руските пари да потекат при „сините“, те бяха спечелили само 8 трофея за своята 98-годишна история. В емблема на цялото начинание при Челси се превърна закупуването на Дидие Дрогба от Олимпик Марсилия през 2004 година срещу 24 милиона паунда. През времето си в Западен Лондон котдивоарецът наниза 104 гола във Висшата лига и макар да имаше и по-плодовити нападатели от него (средно по 0,4 гола на мач), никой не притежаваше същия нюх към голове в наистина големите мачове. С Дрогба начело Челси спечели 4 титли на Англия, 4 пъти ФА Къп, 3 пъти Къмюнити Шийлд и преди всичко – Шампионската лига през 2012 година. Африканецът може и да не беше съвсем първият трансфер на Абрамович, но изпрати успешно посланието, че успехът може да се купи с пари. Gulliver/Getty Images
Джанлуиджи Буфон в Ювентус – Вратарят е човекът, който сам може да спечели или загуби даден мач. Въпреки този факта в исторически план играчите на този пост биват неглижирани. Само един пример – великият Лев Яшин до ден днешен си остава единственият страж, печелил „Златната топка“. Как така през лятото на 2017 година Манчестър Сити плати около 35 милиона евро на Бенфика за вратаря Едерсон, превръщайки го в най-скъпия на планетата? Всичко се дължи на този човек – Джанлуиджи Буфон. Ювентус разбива представите, като плаща 51 милиона евро на Парма през 2001 година за иконата на италианския футбол. Това подобрява рекорда за вратар с цели 30 милиона. Gulliver/Getty Images
Правилото „Босман“ – Благодарение на него всеки играч с изтичащ договор има достатъчно време да подсигури бъдещето си за следващия сезон. Но колко от вас, извън феновете на Стандард Лиеж и РФК Лиеж, са чували името Жан-Марк Босман? Съдебният процес с участието на играча и Белгийската футболна федерация създаде един от крайъгълните камъни на трансферния бизнес, отнемайки част от мощта на клубовете и предавайки я на играчите. След този случай футболистите с изтичащи договори вече имаха оръжията да търсят по-добри сделки или трансфери предвид варианта да напуснат като свободни агенти и така да не вкарат дори една стотинка в касата на настоящите си тимове. Правилото „Босман“ доведе до големи трансфери като тези на Едгар Давидс и Патрик Клуйверт от Аякс в Милан. То влиза в сила през 1995 година чрез решение на Европейския съд, а до делото се стига след като РФК Лиеж настоява да получи трансферна сума от френския Дюнкерк за Босман, чийто договор с клуба вече е изтекъл. Въпреки този факт белгийският тим счита играча за свой, макар да намаля заплатата му, тъй като вече не е част от първия тим. Затова той взима нещата в свои ръце и представя казуса пред Европейския съд, обвинявайки РФК Лиеж в ограничаване правото му на труд. Gulliver/Getty Images