9 /11
-
Да се разходим из фрапиращите санкции за клубове и футболисти...
-
Жозе Моуриньо и бутилката – По принцип Специалния не е от типа хора, които лесно печелят чуждите симпатии, даже напротив, но този път няма как да не сме на негова страна. В кариерата си португалецът неведнъж е бил глобяван и наказван заради всевъзможни изпълнения край тъчлинията. Това не отменя факта, че през ноември 2016-а ФА се отнесе твърде жестоко с него. Жозе винаги е бил кибритлия и когато Пол Погба си заработи жълт картон за симулация при разочароващ хикс на Юнайтед с Уест Хем, наставникът извърши една от, да ги наречем, най-невинните си простъпки, като изрита бутилка с вода извън техническата си зона. Реферът почти мигновено изгони Специалния на трибуните, който по-късно беше глобен с 60 хиляди паунда и наказан за 1 мач. Седем години по-рано за същия инцидент Арсен Венгер получи… писмено извинение от ФА. Седмица след случката с Моуриньо мениджърът на Уест Хем Славен Билич избегна наказание, след като грабна и захвърли един от микрофоните, поставени до терена.
-
40 милиона в канавката – Финансовите ходове на Куинс Парк Рейнджърс в нито един момент не изглеждаха, че биха могли да достигнат положителен край. Върхът беше… 17-ото място във Висшата лига за 2011/2012. През октомври 2017-а последствията се стовариха мощно върху лондончани. Тогава УЕФА намери клуба за виновен в нарушаване правилата за Финансовия феърплей и му наложи глоба от 40 милиона паунда. Това си остава най-сериозната парична санкция изобщо в историята на спорта, като задмина онези 32 милиона паунда, които отборът на Макларън във Формула 1 трябваше да плати заради промишлен шпионаж. Със сигурност има и по-лоши провинения от това на КПР, но определено подобна съдба можеше да се очаква – през сезон 2013/2014 те подписаха с общо 19 нови играчи и бюджетът им заплати в Чемпиъншип надхвърляше този на елитния Евертън. Да, те се пребориха за промоция чрез плейофите, но в следващата кампания постигнаха само 4 победи във Висшата лига.
-
Никакво стъпване по седалките! – Тук историята за фен, който бе поставен на място от своя клуб. В края на 2016-а турският Трабзонспор откри бляскав нов стадион. Шефовете винаги са били наясно със склонността на привържениците към изцепки – само месец по-рано фен напада страничен съдия – затова в специално изявление изискват от тях да се отнасят към новия дом „като към дворец“. Един запалянко обаче решава да тества волята на клуба, като още на първия мач стъпва върху седалката си и дори си прави селфи, което пуска в социалните мрежи. Груба тактическа грешка! От Трабзонспор откриват нарушителя и го принуждават лично да почисти 10 хиляди седящи места на „Шенол Гюнеш“. За да бъде посланието съвсем ясно, цялото упражнение се заснема с камера и се публикува в YouTube, като самоличността на грешника не се разкрива.
-
Манчестър Сити срещу УЕФА – Да ви е правил впечатление странния звук на „Етихад“, когато „гражданите“ излизат за мач от Шампионската лига? Не, не ви се е сторило – феновете на Сити действително всеки път освиркват химна на турнира. Причината? Тотално нееднаквите критерии, по които европейската футболна централа налага наказанията си, а „небесно сините“ са чудесен пример. Всичко започва през 2012, когато в мач срещу Порто от Лига Европа нападателят Марио Балотели е бомбардиран с расистки обиди от публиката. В резултат португалците трябва да заплатят глоба от 20 хиляди евро. Само месец по-късно обаче на Сити е наложена глоба от 30 хиляди евро заради това, че е пресрочил времето за излизане от съблекалнята за второ полувреме на мач с… 30 секунди. 2 години по-късно Сити отново остана разочарован, след като трябваше да гостува на ЦСКА Москва в ШЛ при закрити врата (наказание заради расисткия рецидив сред феновете на руснаците) и все пак около 650 души от агитката на „армейците“ бяха на стадиона. В същото време феновете на Сити, закупили билети далеч по-рано, трябваше да си останат у дома. ЦСКА Москва не бе наказан за организационните пропуски, а тогавашният президент на УЕФА Мишел Платини дори обмисляше да наложи нова санкция за Сити заради освиркванията към химна.
-
Никлас Бентнер – Вездесъщият Лорд Бентнер също е удачен пример за странния аршин на УЕФА. Действието се развива на UEFA EURO 2012, а таранът бележи гол при загубата на Дания с 2:3 от Португалия. В радостта си при гола футболистът повдига леко фланелката си и това разкрива брандираните му боксерки, рекламиращи букмейкърска къща. По принцип правилата на УЕФА забраняват категорично каквато и да е реклама на форум като Европейското първенство. Бентнер е наказан за 1 мач и му е наложена глоба от 100 хиляди евро заради нетипичната маркетингова тактика. Като се има предвид, че Порто е глобен с 5 пъти по-ниска сума за расистките обиди от феновете си, приоритетите на УЕФА започват да придобиват очертания.
-
Когато Фърги води, другите следват – Легендарният бивш наставник на Манчестър Юнайтед винаги е бил известен с това, че никак не обича някой да му подрива дисциплината. Подобна линия на поведение той държи още от самото начало на треньорската си кариера. През 1981 година той е натоварен с нелеката задача да изгради тим на Абърдийн, който е в състояние да донесе едва втората шампионска титла в клубната витрина. Фърги е толкова под пара, че изобщо не се замисля, когато нападателят на тима Джон Хюит го изпреварва на обществен път. На следващия ден играчът научава, че е глобен. По ирония на съдбата именно Хюит бележи победния гол за Абърдийн във финала за КНК срещу Реал Мадрид 2 години по-късно.
-
Рекорден червен картон – През годините сме виждали огромен брой нелепи изгонвания. Например като онова на Хакан Юнзал от Турция в груповата фаза Мондиал 2002 за това, че ритна топката в бедрото на Ривалдо, а бразилският национал театрално падна, държейки за лицето. Робин ван Перси пък видя червения картон през 2011 година за това, че вкара от положение на засада. Нищо обаче не може да се мери със съдбата на бедния Лий Тод от скромния Крос Фарм Парк Селтик. През октомври 2000 година той е толкова изненадан от силата, с която реферът надува свирката за начало на мача, че възкликва: „Да го е*а, това беше шумно!“ Съдията моментално му вдига червен картон само 2 секунди след началото на срещата – рекорд, който трудно може да бъде подобрен. След мача Тод не отстъпва от позицията си: „Всеки друг би направил същото на мое място. Той за малко да ми пръсне тъпанчетата.“ За късмет на Тод неговият тим печели с 11:2.
-
Престъпление и наказание по севернокорейски – През 2010 година азиатската държава се класира за финалите на Световното първенство и попадна в група с Бразилия, Хърватия и Кот д’Ивоар. За да се избегне потенциалният срам, който би бил в разрез с вътрешнополитическата пропаганда, първоначално правителството наложи медийно затъмнение и забрана за прякото излъчване на срещите. След геройската загуба с 1:2 от Бразилия в първия мач управляващите размислиха и дадоха „зелена светлина“ за втория мач срещу Португалия. Решението се оказа катастрофално. Иберийците съсипаха Северна Корея със 7:0. С три загуби в групите играчи и треньори поеха обратно към дома, а сетне бяха тежко критикувани от спортния министър пред многохилядна тълпа. Впоследствие като главен виновник бе идентифициран треньорът Ким Йон Хун, който бе уволнен от поста, изключен от партията и принуден да си изкарва хляба като строителен работник.
-
Военно положение в Кот д’Ивоар – Очевидно Северна Корея са използвали за пример горчивия опит на Кот д’Ивоар от Купата на Африканските нации през 2000 година. „Слоновете“ записаха само една победа и напуснаха надпреварата преждевременно. Феновете бяха бесни от представянето и заплащането, което футболистите получиха в добавка към високите заплати на онези, които играеха в Европа по онова време. Правителството прецени, че най-безопасното място за отбора след прибирането му у дома е било във военен лагер. Тогава властимащите настояха, че задържането на отбора е било извършено с едничката мисъл за безопасността на играчите. Същевременно долитаха информации, че футболистите са правили наказателни тренировки, а също така са посещавали и лекции по патриотизъм. На всичкото отгоре военният лидер на страната Роберт Гуеи заплаши всички от отбора с пълна военна служба.
-
Синът на Саддам – Режимът на Саддам Хюсеин завинаги ще остане в историята със своята бруталност, а неговият син Удай действаше със същия размах като председател на Иракския олимпийски комитет. Наследникът на диктатора беше обсебен с идеята за международни спортни успехи, а неговите наказания за провалите изобщо не могат да се мерят с всичко изброено дотук. Заради пропуснатото класиране за Мондиал 1994 „лъвовете на Месопотамия“ буквално биват заличени – футболистите са пратени в затвор, където се говори, че ежедневно са били принудени да ритат топки от бетон. На почивката в решителния последен мач срещу Япония в квалификациите Удай нахлува в съблекалнята и заплашва всички, че ще им отреже краката. Години по-късно един от тогавашните играчи – Шарар Хейдар разказва покъртителна история: след загуба 0:2 в приятелски мач срещу Йордания той и трима негови съотборници били оковани в затвор, сетне влачени чисто голи върху чакъл и потапяни в помийни ями. Комбинацията логично довела до инфектиране на раните, а за капак е имало и удари с камшик по ходилата. Садистичният Удай дори изработил специална скала на мъченията, която указвала точно колко даден играч трябва да бъде бит след слабо представяне.