Ярките футболни надежди, които сами се съсипаха

1 /14

Андрей Аршавин – Руснакът превзе сцената по време на UEFA EURO 2008 и си заслужи крупен трансфер в Арсенал през януари следващата година. Четири гола в един мач срещу Ливърпул на „Анфийлд“ и победно попадение срещу Барселона в Шампионската лига бяха пиковете му. Нападателят не убеди никого, че е готов да се труди усърдно. През голяма част от времето той се оплакваше от качеството на отбора и имаше гледна точка спрямо мястото на жените в обществото (според него дамите не бива да имат право да пушат и управляват МПС). След Арсенал дойде ред на изключително слаб сезон в Зенит Санкт Петербург, а 1-годишният договор на Аршавин с Кубин Краснодар бе прекратен след само 6 месеца. Gulliver/Getty Images
Шинджи Кагава – Когато японецът наниза 17 гола във втория си сезон с Борусия Дортмунд, светът беше в краката му. На 23 години той беше сред най-вълнуващите офанзивни халфове в Европа. Редица топ клубове се вкопчиха в яростна битка, в това число дори Реал Мадрид на Жозе Моуриньо. За да не „свири втора цигулка“ на Месут Йозил в Испания, Кагава предпочете Манчестър Юнайтед на сър Алекс Фъргюсън, който му обеща титулярно място. Нещата обаче не се получиха така, както азиатецът си ги представяше. Шотландецът не го пускаше на коронната му позиция, а контузиите също взеха своя дан. През 2014 година Кагава се върна обратно в Дортмунд, иначе щеше да потъне в забвение на „Олд Трафорд“ след пристигането на Анхел Ди Мария. След време Фъргюсън призна, че има роля в провала на японеца. С екипа на Дортмунд Кагава донякъде се върна на сцената, но не и като играча, какъвто му се предричаше да бъде. Gulliver/Getty Images
Робиньо – Помните ли, че бразилецът беше наричан „новия Пеле“? Пътят му на футболист едва ли би могъл да се развие по-лошо. В началото Робиньо започва в ролята на жертва – през 2004 година вундеркиндът на Сантос отправя публична молба за освобождаването на неговата майка, която бива отвлечена от собствения си дом. За да избегне нежеланото внимание, което случаят получава, Робиньо бързо преминава в Европа и облича екипа на Реал Мадрид. 25 гола в 101 шампионатни мача дадоха ясен знак на „лос бланкос“, че Робиньо просто не е адекватен заместник на Роналдо. През 2009-а той стига до Манчестър Сити, превръщайки се в тогавашната им рекордна за историята покупка. Нищо не върви както трябва в Англия за нападателя, който обожава да купонясва. Разкритията за абсолютното дъно дойдоха през 2017-а: италиански съд осъди Робиньо на 9 години затвор за това, че заедно със свои приятели през 2013-а – когато играе за Милан – е напил и изнасилил 22-годишна жена. Gulliver/Getty Images
Адриан Муту – През 2003 година Челси плати 22 милиона евро на Парма за румънския голаджия, който късаше мрежи в калчото. Отначало изглеждаше така, сякаш лондончани са уцелили 6-ца от тотото – Муту вкара 3 гола в първите си 4 мача. Само след година в клуба обаче балканецът влезе в конфликт с мениджъра Жозе Моуриньо, а това никога не е добре. Върхът беше положителният тест за кокаин, заради който „сините“ скъсаха договора му. ФИФА го наказа със 7 месеца извън футбола и глоба от 20 хиляди евро. Челси на свой ред го осъди за нарушаване на договора и към днешна дата Муту все още им дължи обезщетение от 17 милиона евро. Gulliver/Getty Images
Адел Таарабт – Как да го кажем? Таарабт малко прилича Златан Ибрахимович, само без таланта и способността да спазва диета. Бившият играч на Тотнъм никога не е страдал от липса на умения или самочувствие, като сам обяви, че Барселона го е следял, докато е ритал за Куинс Парк Рейнджърс. Вместо на „Камп Ноу“ Таарабт се оказа в Чемпиъншип, където трупаше още мързел и килограми на сметката си. Някак той намери начин да убеди Милан да го вземе под наем за 6 месеца. В Италия той не спираше да сипе критики по КПР, докато беше сигурен, че „росонерите“ ще го откупят за постоянно. Те обаче не се разбраха с лондонския клуб, който пък прекрати контракта на мароканеца. В момента Таарабт игра и за Бенфика, но заради наднорменото си тегло се изявяваше само в „Б“ отбора. В момента играе за италианския Дженоа. Gulliver/Getty Images
Гайска Мендиета – Включването му може да изглежда малко пресилено, но кариерата на испанеца претърпя рязък срив в даден момент. Мендиета беше на гребена на вълната при навлизането в новото хилядолетие. Внушителното му присъствие в халфовата на линия изведе Валенсия до Купата на Краля и два поредни финала в Шампионската лига. Последва скъп трансфер в Лацио, който плати 48 милиона евро за подписа му. Италианците искаха качествен заместник на Павел Недвед. Казано накратко – Мендиета не се справи. Испанецът изигра 31 мача без да запише гол или асистенция. Последва завръщане в Испания с екипа на Барселона, където той беше аналогично неефективен. През 2007-а той прекрати кариерата си без нито една спечелена шампионска титла, макар че престоят му Англия прибави една Купа на Лигата с Мидълзбро на Стив Макларън. Gulliver/Getty Images
Самир Насри – Сякаш преди столетия бе, когато Насри минаваше за най-големия талант във Франция. През 2008-а той смени Олимпик Марсилия с Арсенал, но три години по-късно реши, че заслужава по-добра заплата и премина в Манчестър Сити, за да прибира по 175 хиляди паунда на седмица. Халфът спечели титлата на Англия още в първия си сезон с „гражданите“ и не пропускаше възможност да го натякне пред феновете на бившия си тим. Е, оттам нататък пътят беше бавно и постепенно само надолу. Контузиите и усилващата се конкуренция на „Етихад“ превърнаха плеймейкъра в периферна фигура. Gulliver/Getty Images
Пол Гаскойн – Едва ли има по-ярки примери за пропилян талант. Асът на Тотнъм още в дните си на играч изпитваше огромна любов към чашката, от която не се е отървал дори днес и все още плаща цената. В миговете си на брилятност, англичанинът изглеждаше орисан на величие. Те обаче бяха рядкост в сравнение с тези от противоположния полюс. Към зависимостите си през годините Газа прибави хазарта и кокаина. Трансферът му в Лацио през 1992 година беше обречен от мига, в който каза на клубния президент: „Дъщеря ти има големи цици.“ Gulliver/Getty Images
Висенте Родригес – Имаше мигове, когато крилото беше идол за феновете на Валенсия. По време на UEFA EURO 2004 испанецът беше горещ проспект, току-що спечелвайки дубъл с титлата в Ла Лига и Купата на УЕФА. Техничарят беше големият приоритет пред Реал Мадрид и Флорентино Перес, който лично водеше преговорите. Реал предложи внушителните 36 милиона евро. Такава сделка щеше да превърне Висенте в един от най-скъпите на планетата. Всичко зависеше от думата на футболиста, който обаче реши да остане на „Местая“. Лоялността не се отплати – серията от контузии доведе Висенте до това да пропусне цели 26 мача през следващия сезон. В същото време Реал махна Луиш Фиго и така отвори място отляво на халфовата си линия, в която грееха Зинедин Зидан и Дейвид Бекъм. Висенте можеше да бъде твърд титуляр за „лос бланкос“, а вместо това прибави само един трофей в следващите си 8 години. Пробивът на Давид Силва и Хуан мата при „лос че“ павира пътя към раздялата. Gulliver/Getty Images
Майкъл Джонсън – Историята на някогашния талант от Манчестър Сити до ден днешен вълнува англичаните. След пробива си в мъжкия футбол полузащитникът без свян бе наричан „следващия Стивън Джерард“. През 2008 година тогавашният мениджър на Сити Свен-Горан Ериксон стигна дори по-далеч, като заяви, че не би заменил Джонсън за Джерард. Шведът беше толкова убеден, че обзаложи на 50 паунда с журналист, че Джонсън ще представлява Англия на поне едно Световно първенство. Няколко контузии по-късно кариерата на таланта вече беше приключила. Той започна да пропуска тренировки, надебеля сериозно, а през 2012-а беше арестуван за шофиране в нетрезво състояние. След тази случка Сити прекрати контракта му и така Джонсън и неговият потенциал останаха само далечен спомен. Gulliver/Getty Images
Анди ван дер Мейде – Холандецът проби в първия тим на Аякс като 18-годишен, като играеше редом до Златан Ибрахимович, Уесли Снайдер, Рафаел ван дер Ваарт и Максуел. До 23-ата си година Ван дер Мейде вече бе спечелил две титли на Холандия и бе изиграл първи мачове за националния отбор. През 2003-а той вкара 11 гола в 28 мача, с което се стигна до преминаване в Интер. Крилото никога не свикна с италианския футбол, отбелязвайки едва 1 гол за 2 сезона и логично губейки статута си на национал. Евертън направи опит да го спаси, но Ван дер Мейде не стори същото. Още на Апенините играчът имаше проблеми с пиенето, а когато контузия го извади от строя за 6 месеца, той се превърна в алкохолик и започна да изневерява на съпругата си. Тя научи за действията на Ван дер Мейде посредством частен детектив. След 20 мача в рамките на 4 години Евертън освободи холандеца, а той прибави наркотиците към репертоара си. Той прекара година в Ливърпул, която премина в хазарт, залагания и смъркане. Историята има щастлив край – Ван дер Мейде се завърна в Холандия, а Аякс му позволи да тренира с първия тим, докато си стъпи на краката. Футболистът в крайна сметка възстанови отношенията с жената и децата си. Прекрати кариерата си на 31-годишна възраст. Gulliver/Getty Images
Адриано – Императора някога беше абсолютният герой за Интер, ала уклонът към купоните му коства всичко. Пиенето постепенно превърна някогашния голов хищник в карикатура на самия него, а дивият начин на живот не прости на талията му. Четирите титли на Серия А не го спасиха и „нерадзурите“ го освободиха през 2009 година. Оттогава насам животът му е низ от проблеми с бразилската полиция – той бе арестуван за това, че е осигурил мотор на известен наркодилър. Освен това пръсна 30 хиляди паунда за оргия с 18 проститутки. Gulliver/Getty Images
Оскар – За една бройка бразилецът можеше да се озове в Реал Мадрид през 2012 година. Въпреки огромния мерак на Жозе Моуриньо, и Оскар – като Шинджи Кагава по същото време – осъзна, че трябва да се конкурира с Йозил. Така талантът предпочете Челси, а година по-късно вече работеше с Моу. Португалецът искаше Оскар да бъде основният му креативен гений, затова разкара Хуан Мата към Манчестър Юнайтед. Бразилецът взе титлата на Англия през 2014/2015, а за четири сезона натрупа впечатляващите 192 мача. Идването на Антонио Конте промени всичко, като италианецът не гласува доверие на Оскар. Когато китайският Шанхай СИПГ му предложи умопомрачителните 400 хиляди паунда седмично, южноамериканецът се хвана на хорото. Челси също прие с готовност трансферна сума от 60 милиона евро. На 26 години обаче кариерата на Оскар за Бразилия изглежда приключила, а той – заседнал в китайската Суперлига. Gulliver/Getty Images
Джордж Бест – Едва ли някой е очаквал да минем без северноирландската икона. Мнозина все още го считат за най-талантливия нападател в цялата история на Манчестър Юнайтед. Сякаш за да компенсира всичките си магически способности на терена, Бест просто не можеше да живее кротко извън терена. В резултат кариерата му бързо прегоря. Доказан алкохолик още в началото на 20-те си години, Бест бързо започва да губи почва под краката при „червените дяволи“. Заради уклона към чашката и жените той спира да се явява не само на тренировки, но и за мачове. Той напусна Юнайтед през 1994 година, което значи, че футболната му кариера бе приключила на 28-годишна възраст. Дори така битката с пороците не стана по-лека – заради нея той се отказа от работата си в „Скай Спортс“ през 2004-а, а година по-късно за жалост почина. Gulliver/Getty Images