Единадесеторката, която разплака своите врагове

2 /12

Те бяха жив кошмар за големите си врагове...
Вратар – Петър Чех. Ветеранът стартира своя 4-и сезон като футболист на Арсенал, а присъствието му в тима, който така обичаше да огорчава в миналото, е крайно любопитно. Докато бранеше синия цвят на Челси, Петър Чех беше истински кошмар за „топчиите“. Той изигра 22 мача срещу Арсенал през 10-те си сезона на „Стамфорд Бридж“ и само 4 пъти се оказа на губещата страна. Към 13-те му победи не бива да се забравят и 10-те „сухи“ мрежи. На всичкото отгоре със „сините“ Чех спечели всеки финал за купите в Англия, в който противник беше Арсенал. Най-голямата му победа дойде в неговия последен сезон с Челси, когато тимът на Жозе Моуриньо унижи „артилеристите“ с 6:0 в мач №1000 на Арсен Венгер.
Защитник – Дедрик Боята. Някога издънка на Манчестър Сити, сега белгиецът е със статут на звезда в Селтик, като си върна мястото и в националния отбор. За „гражданите“ Боята изигра едва 13 мача в рамките на 6 години, докато за „детелините“ навъртя респектиращите 71 за двойно по-малко време. Дербито с Рейнджърс обаче се очертава като любимия сблъсък за 27-годишния играч. В 9 издания на „Старата фирма“ Боята записа 6 победи и едва 1 загуба, като дори се разписа веднъж и регистрира 5 „сухи мрежи“. Най-силните му изяви дойдоха през миналия сезон, когато Селтик на два пъти унижи най-големия си съперник – 5:0 в първенството и 4:0 в мач за Купата на Шотландската футболна асоциация.
Защитник – Ашли Коул. Бившият английски национал неслучайно бе сочен за един от най-добрите леви крайни бранители на своето поколение. Дали с екипа на Арсенал или Челси, той беше истински кошмар за друг от лондонските съперници – Тотнъм. За 15-те си години във Висшата лига Коул се изправи 25 пъти срещу „шпорите“ като допусна едва 2 загуби. И двете поражения бяха с екипа на Челси, така че като „топчия“ защитникът запазва безукорен актив срещу големия местен враг. През сезон 2003/2004 феноменалният тим на Непобедимите печели титлата на Англия именно на „Уайт Харт Лейн“, а това е нещо, което Коул регулярно напомня на всички привърженици на Тотнъм. До ден днешен 37-годишният играч продължава да тормози „шпорите“, главно чрез социалните мрежи (тъй като вече играе в Лос Анджелис Галакси) и им пожелава всевъзможни провали.
Защитник – Паоло Малдини. Невероятният италианец отдавна е нещо повече от икона за Милан. На „росонерите“ той подари почти половината от 50-те си лета на тази земя и дори сега е най-титулуваният италиански играч. Прави дебют като 16-годишен и печели 5 трофея от Шампионската лига. Първото му дерби срещу Интер идва през 1996 година, което завършва при 2:2. До края на кариерата си той се изправя общо 56 пъти срещу „нерадзурите“, а рекордът му е впечатляващ: само 15 загуби и в добавка 16 „сухи“ мрежи. Рекордьорът по мачове за Милан има цели 21 победи над градския съперник, като най-изразителната бе през 2001-а (6:0). През 2009 година Малдини изигра последното си Дерби дела Мадонина, като бе топло приветстван с банери и скандирания от противниковите запалянковци, а самият той им отвърна по джентълменски.
Полузащитник – Сеск Фабрегас. Един от най-креативните халфове на нашето съвремие започна своя ярък път в Арсенал и това нямаше как да не повлияе върху отношението му към Тотнъм. Испанецът обожава да играе срещу омразния опонент, а статистиките му са красноречиви. Той има 12 асистенции в мачовете срещу „шпорите“, почти двойно повече спрямо всеки друг тим, срещу когото е играл в кариерата си. В 23-те си мача срещу Тотнъм Фабрегас има само 5 загуби, докато победите са 10 (плюс 8 равенства). Най-запомнящият се миг с негово участие идва през 2011 година, когато Арсенал разнищва съседите си с 3:0, а Сеск бележи изумителен гол с индивидуален пробив през почти целия отбор на съперника. Дори като играч на Челси той продължи да огорчава „шпорите“, като през 2015/2016 именно „сините“ лишиха Тотнъм от последната им надежда за шампионската титла след зрелищно 2:2.
Полузащитник – Рой Кийн. Ирландецът винаги е бил фигура, която поляризира мненията. Бойкият опорен халф винаги се отличаваше с агресия на терена, но нищо не може да се сравни с представянията му срещу Манчестър Сити. Кийн никога не е крил неприязънта си към „гражданите“, а тя му помогна да запише 7 „сухи“ мрежи в 17 мача. Емблематична в съперничеството между Кийн и Сити си остава случката с Алф-Инге Хеланд, на когото отмъщава през 2001 с брутално влизане в коляното, което впоследствие допринася за преждевременното прекратяване на кариерата за норвежеца. И всичко това заради аналогичен епизод 4 години по-рано, когато шпагат на Хеланд води до скъсани връзки в коляното на Кийн и дълго отсъствие от терените. Грешката на скандинавеца е, че веднага след единоборството обвинява капитана на Юнайтед, че симулира болката. Най-голямата победа сред 10-те за Кийн срещу Сити идва през 1994-а, когато „червените дяволи“ триумфират с 5:0.
Полузащитник – Стивън Джерард. През кариерата си емблематичният за Ливърпул халф е имал много съперничества, но нищо не може да се мери с градското дерби срещу Евертън. Именно „карамелите“ изпитаха на гърба си едни от най-силните мачове на Стиви Джи. Първата си победа легендата на „червените“ взима през 1999 година. До края на кариерата си на „Анфийлд“ Джерард играе 33 пъти срещу Евертън и губи едва 5 пъти в контраст със 17-те победи. На сметката му греят 10 гола и 4 асистенции, а пиковият миг е хеттрикът през март 2012.
Полузащитник – Лотар Матеус. Носителят на „Златната топка“ за 1999 година имаше знаменита кариера като играч на клубно и международно ниво. Дефанзивният халф почти винаги налагаше волята си на терена, а никой друг не е страдал от него така, както го стори Шалке 04. Той спечели над половината от 23-те си мача срещу „кралско сините“ и загуби едва 2 пъти (едната му загуба е още като тийнейджър, при това с екипа на Борусия Мьонхенгладбах). Най-звучният успех постига през 1998, когато Байерн унижава Шалке с 8:1, а Матеус записва своя първи хеттрик в мъжкия футбол. Въпреки позицията си на терена, той има внушителните 9 гола и 1 асистенции срещу Шалке.
Нападател – Луис Суарес. Откакто облече екипа на Барселона, Канибала не пропуска да „гризне“ Атлетико Мадрид. В 13-те си мача срещу „рохибланкос“ уругваецът постигна 9 победи, докато падна само веднъж. За толкова кратък период от време Суарес успя да им наниже и 10 попадения. Благодарение на тях нападателят помогна на Барса за два поредни сезона да отстрани Атлетико в турнира за Купата на Краля, което със сигурност не бе по вкуса на столичани.
Нападател – Дидие Дрогба. Още един футболист, който феновете на Арсенал не помнят с добро. Двукратният футболист №1 на Африка причини серия поразии на „топчиите“, докато играеше за любимия си Челси. „Артилеристите“ така и не намериха начин да озаптят головия хищник от Кот д’Ивоар. 15 мача, 10 победи и само 1 загуба. Дрогба беше пълен господар с 13 гола и 4 аситенции.
Нападател – Лионел Меси. Вече 13 години Ла Пулга властва в света на футбола, а за него няма по-любим мач от Ел Класикото срещу Реал Мадрид. Аржентинецът счупи един куп рекорди в тези мачове, а също така унижи и едни от най-силните защитници в света. Меси има 30 мача срещу Реал във всички турнири, като е загубил 12 от тях. В тези срещи е участвал пряко в 40 попадения, като е най-резултатният играч за „блаугранас“ в историята на дуела със своите 26 гола. По принцип Меси играе далеч по-успешно, когато Барса гостува на „Сантиаго Бернабеу“, като стана първият в цялата история на клуба с хеттрик в дома на врага. Отделно от това 13 от 17-те му победи идват тъкмо там. Меси също така държи рекорда за най-много асистенции в Ел Класико.