Десетима топ треньори, които си просят уволнението

5 /10

Бруно Лабадия (Волфсбург) – Сривът при „вълците” е просто чутовен. През 2015 година те завършиха на второ място с 10 точки пасив спрямо хегемона Байерн Мюнхен, а в отбора имаше играчи като Иван Перишич, Кевин де Брюин и Мишел Бастош. Няколко трансфера по-късно нещата вече не изглеждаха толкова бляскаво. В последвалите кампании тимът регистрира 8-о и 16-о място, като игра плейоф за оставане в елита. Понастоящем нещата не са по-различни – Волфсбург пак е 16-и кръг преди края и с две точки преднина пред 17-ия Хамбургер, който към момента изпада директно. Евентуална грешна стъпка у дома срещу вече обречения Кьолн може да струва много, много скъпо. За последните 18 месеца тимът видя четирима различни треньори, като Лабадия е последният в редицата. Той зае поста през февруари, а подобрение в резултатите не настъпи. Германецът постигна само 1 победа в 8-те си шампионатни мача начело, губейки 5 от тях. Не се вижда начин как Лабадия ще опази поста си. Gulliver/Getty Images
Хосе Анхел Сиганда (Атлетик Билбао) – Той е легенда на Атлетик и не без причина. Нападателят има зад гърба си 250 мача за баските в периода 1991-1998 година. Треньорската му кариера започна в Осасуна, а през юли 2011 година бе назначен за наставник на дублиращия тим на Атлетик. Четири сезона по-късно той изведе състава до промоция в Сегунда дивисион след 18-годишно отсъствие от втория ешелон. През май 2017-а година Ернество Валверде, който изведе Билбао последователно до 7-о, 5-о, 4-о и 7-о място в Ла Лига, бе обявен за следващия треньор на Барселона. Сиганда бе промотиран да води първия отбор, но този преход беше всичко друго освен гладък. През ноември тимът напусна турнира за Купата на Краля след срамна загуба от скромния Форментера, а към момента заема 14-о място в първенството, където е с равни точки със 16-ия Леванте. Големият проблем е липсата на голове – само 40 в 36-те им шампионатни мача дотук. Само трима играчи в тима имат повече от 3 гола във всички турнири. Формата на баските през 2018 година е истинска катастрофа – само 5 победи в 18 срещи от Примера. Gulliver/Getty Images
Шенол Гюнеш (Бешикташ) – Турският гранд може и да направи подвиг с класирането за осминафиналите на Шампионската лига (за първи път от 1996/97 насам), ала на домашната сцена нещата са далеч от идеалните. След двете поредни шампионски титли в Суперлигата Бешикташ е четвърти на 4 точки зад лидера Галатасарай. Гюнеш може и да е герой за цяла Турция, но от състава му, в който има толкова доказани имена като Пепе, Куарешма, Бабел и Негредо, се очакваше много повече. Боят от Байерн Мюнхен с 8:1 дори не го слагаме в сметките. Gulliver/Getty Images
Петер Щьогер (Борусия Дортмунд) – През последните 6 години няма треньор на Дортмунд, на когото да му е било лесно. В този период хегемонът Байерн завоюва 6 поредни титли на Германия. Щьогер определено не изглежда човекът, който да покаже светлината в края на тунел. 52-годишният австриец дойде, за да замени уволнения по средата на дебютната си кампания Петер Бош. При Щьогер Борусия допусна само 3 загуби в 17 шампионатни мача, но две от тях бяха катастрофални – срещу Байерн и намиращия се във форма местен враг Шалке 04. В двата мача „жълто-черните” бяха тотално надиграни и инкасираха общо 8 безответни гола. Отпадането от Залцбург в евротурнирите също разгневи феновете, макар че на Щьогер не му бе леко – Борусия вече беше продал Усман Дембеле на Барселона, а през януари си замина и Пиер-Емерик Обамеянг. Отбелязването на попадения логично се превърна в проблем, като няма играч на Дортмунд с повече от 6 във всички турнири. В същото време защитата е под всякаква критика с допуснати 42 гола – последният път, когато тимът получи толкова попадения за един сезон, завърши 13-и. Талантливи младоци като Юлиан Вайгъл и Кристиан Пулишич като нищо могат да напуснат кораба с пробит корпус, ако щурвалът остане в ръцете на Щьогер. Gulliver/Getty Images
Люсиен Фавр (Ница) – За работата на Фавр в Бундеслигата ще чуете само суперлативи, особено след като специалистът пое Борусия Мьонхенгладбах на прага на изпадането и в рамките на няклко години го изведе до класиране в Шампионската лига. Настоящият сезон на Ница, където швейцарецът вече е втора година начело, обаче граничи с катастрофата. Наполи нанесе звучен шамар в плейофа за класиране в групите на Шампионската лига, а по-късно в елиминациите на Лига Европа Ница преклони глава пред непретенциозния Локомотив Москва. Тимът спечели само 4 от откриващите си 14 мача и макар да възстанови в някаква степен позиции в класирането, си остава на цели 22 точки от четвъртото място в Лига 1, което е последното осигуряващо участие в евротурнирите. Не е случайно, че в момента вървят спекулации, според които самият Фавр е готов да плати 3 милиона евро, за да не изпълни последната година по договора си с „орлите”. Регресът е повече от видим след кампании, в които тимът беше съответно 4-и и 3-и в крайното класиране. На същия етап през миналата година съставът имаше с 26 повече спечелени точки, докато Фавр постига най-лошите резултати в треньорската си кариера откъм успеваемост в мачовете (52 процента) от 2002 година насам. Gulliver/Getty Images
Дейвид Мойс (Уест Хем) – Трудно можем да спорим тук. Шотландецът още страда след неуспешните си престои в Манчестър Юнайтед, Реал Сосиедад и Съндърланд, затова опита да възроди кариерата си, като пое юздите на закъсалия в началото на сезона Уест Хем. При пристигането си през ноември 2017 година „чуковете” се намираха в зоната на изпадащите, така че наставникът заслужава известно признание за спасението. При Славен Билич защитата допускаше средно по 2,1 гола на мач и беше най-слабата в английския елит. След идването на Мойс нещата не се промениха особено. Само изпадналият вече Стоук Сити се справя също толкова зле – 67 допуснати гола в 37 срещи. При Мойс Уест Хем допускана по три гола на мач в половината от срещите. Каква утеха може да бъде фактът, че защитата на „чуковете” е, четвъртата най-слаба в Европа, отстъпвайки само на Метц, Депортиво Ла Коруня и Лас Палмас. През последните 3 години лондончани похарчиха 173 милиона паунда за нови играчи с идеята да се атакува участие в евротурнирите заради новия сезон. Мойс няма как да поеме отговорността за всички харчове преди себе си, но е факт, че феновете на тима заслужават много повече. Gulliver/Getty Images
Хосе Гонсалес (Малага) – Само преди 6 години Малага завърши 4-и в Ла Лига под ръководството на Мануел Пелегрини с онзи магичен отбор, в който играеха Иско и Санти Касорла. През следващия сезон те отпаднаха в четвъртфиналите на Шампионската лига от Борусия Дортмунд. Днес тимът вече е изпаднал от Ла Лига. В 36-те изиграни кръга дотук Малага записа едва 5 победи и умопомрачителните 26 загуби. През март клубът уволни трикратния шампион на Гърция Мишел и го замени с бившия наставник на Пекин Гуоан, извел китайския тим до 9-ата позиция в единствения си сезон начело. Феновете на Малага отчаяно жадуваха подобрение, но не го получиха – в 16-те мача на Гонсалес Малага спечели само 2 пъти. Отборът е отбелязал скромните 23 гола, при средно 44 попадения на сезон в предишните 5 години. malagacf.com
Дженаро Гатузо (Милан) – Началото на легендата беше трудно, после дойде страхотната поредица, а сега „росонерите” отново изглеждат затънали дълбоко в калта, без изобщо да отчитаме загубата с 0:4 от Ювентус във финала за Купата на Италия. Гатузо има 387 мача за Милан като футболист в периода 1999-2012 година и славното му минало беше неговият основен коз, когато се търсеше заместник на стартиралия катастрофално кампанията Винченцо Монтела. Предшественикът на Рино си замина през ноември, след като загуби 6 от откриващите си 14 шампионатни срещи. В своите първи 14 двубоя начело Гатузо вдъхна надежда, след като инкасира само 2 поражения. Изведнъж класирането за Шампионската лига не изглеждаше като мираж. На 4 април Гатузо подписа нов 3-годишен договор с клуба. Оттогава Милан спечели само два пъти, записа 4 ремита и 1 загуба (не броим тази от Юве във финала, вече го уточнихме). В тези 7 мача тимът отбеляза всичко на всичко 9 гола, като 4 от тях паднаха в мрежата на най-слабия тим от калчото – Верона. Вече все повече хора си задават въпроса дали Милан не даде прибързано доверието на човек, който едва сега започва да трупа треньорски опит в Серия А, а предишният му опит в италианския футбол включва 6 мача с Палермо в Серия Б и промоция с Пиза във втория ешелон. Предвид ексцентричния начин, по който Гатузо ръководи състава си, няма да е чудно, ако „росонерите” потърсят далеч по-опитен наставник през лятото. Gulliver/Getty Images
Щефан Рутенбек (Кьолн) – 46-годишният специалист на практика не беше познат никому, когато получи назначението в традиционен германски тим като Кьолн. Футболната кариера на Рутенбек преминава изцяло по регионалните нива в страната, а до настоящия сезон той никога не е бил треньор в Бундеслигата. Единственият му опит на професионално ниво е с Гройтер Фюрт, с които завършва на незавидното 9-о място във Втора Бундеслига през 2016 година. 3 месеца след началото на следващия сезон той бива уволнен. Когато Рутенбек пристигна в Кьолн в началото на декември миналата година, тимът нямаше победа в 14 шампионатни мача и бе спечелил само 2 точки. Началото беше обещаващо с 3 успеха в първите 5 срещи на Рутенбек, но след тях „козлите” спечелиха само още два пъти и заслужено изпаднаха предсрочно от елита. Като се има предвид, че през миналия сезон отборът се пребори за участие в Лига Европа, контрастът е твърде болезнен и дори срамен. Дори фактът, че Рутенбек пристигна късно, не може да отмие неговия дял от вината за първото изпадане на Кьолн за последните 5 години. Определено наставник с повече опит в германския шампионат или поне в битките за оцеляване би се справил по-добре. Gulliver/Getty Images
Антонио Конте (Челси) – Мнозина не биха се съгласили с това предложение, но ето ги фактите: от шампион през 2017-а година само за 12 месеца „сините” се превърнаха в тим, който има нужда от чудо, за да се класира в топ 4 на Висшата лига и съответно Шампионската лига. От 93-те точки и 30-те шампионатни победи на Челси не остана и следа. Още от лятото всичко тръгна в лоша посока след разрива в отношенията между него и Диего Коста – човека който вкара над 20 процента от головете на тима във всеки от предходните 3 сезона. Италианецът в нито един момент не скри възмущението си от факта, че посочените от него трансферни цели така и не бяха доведени, докато трябваше да се задоволи с пожарни варианти кат Дани Дринкуотър, Давиде Дзапакоста и Рос Баркли. За тях Челси плати общо 71 милиона паунда, което е страшно, като се има предвид 17-те мача като титуляри, които тримата записаха помежду си. Дотук през сезона Челси е отбелязал едва 62 гола, само веднъж през ХХI век тимът е имал по-лош актив в първенството. Ако ФА Къп не поеме към „Стамфорд Бридж”, то етикетът „бедствие” е напълно подходящ за цялостната кампания. Gulliver/Getty Images