1 /12
- Нека пътуването започне...
- Мирослав Джукич – Роденият в бивша Югославия бранител прекара 14 от 18-те години като професионален играч в Испания, присъединявайки се към Депортиво Ла Коруня през 1990 година. В пет поредни сезона със Супер Депор Джукич играе поне в 35 шампионатни срещи, а само 3 сезона след завръщането на клуба в Примера дивисион (след 18-годишна пауза) отборът се бори за титлата. Бебето е водещият голмайстор в лигата, а през 1993-а кръг преди края Ла Коруня води с точка преднина пред Барселона. Победа във финалния мач ще значи не само първа шампионска титла в клубната история, но също така и първи голям трофей след основаването на клуба 88 години по-рано. Депортиво излиза срещу Валенсия, докато Барса играе срещу Севиля. Каталунците побеждават с 5:2, така че успехът за Супер Депор е задължителен. При 0:0 в последната минута на мача Ла Коруня получава дузпа. По това време обичайният изпълнител Донато е заменен, а Бебето отказва да поеме отговорността. Така Джукич застава зад бялата точка и пропуска, подарявайки титлата на Барселона. Все пак на 36 години Джукич става шампион на Испания с Валенсия, но и престоят при „прилепите“ остави горчив привкус с двата загубени финала в Шампионската лига.
- Войчех Шчесни – Полякът се присъединява още много млад към Арсенал през 2006 година. Докато представянията му във Висшата лига като цяло са добри (печели „Златната ръкавица“ за 2014 година), в Шампионската лига Шчесни определено изпитва затруднения и губи 14 от 32-та си мача дотук. В тези срещи той допуска общо 44 гола или 1,4 гола средно на двубой, печелейки средно по 1,5 точки. Всичките му червени картони с екипа на „топчиите“ идват в Шампионската лига, като вторият от тях – срещу Галатасарай през 2014-а – му коства мястото в първия тим. Неговият заместник в осминафиналите срещу Монако Давид Оспина допуска 3 гола у дома и така на практика „артилеристите“ проиграват шансовете си за строшаване на 1/8-финалната прокоба срещу един от най-леките си съперници от години насам. Да не забравяме и грешката на Шчесни във финала за Купата на Лигата през 2011-а, когато неразбирателство между него и Лоран Кошчелни позволява на Обафеми Мартинс да вкара победния гол.
- Давид Луис – Когато Тиаго Силва бива наказан преди полуфинала срещу Германия от Мондиал 2014, капитанската лента в Бразилия отива при Давид Луис. Централният бранител демонстрира горещ ентусиазъм при изпълнението на националния химн преди мача, ала скоро след това „селесао“ удря дъното. На полувремето Германия води с 5:0, с което бразилците допускат повече голове за тези 45 минути в сравнение с участията си на предишните три Световни първенства. Луис носи лична отговорност за поне 5 от 7-те попадения, които отборът му допуска, а и се оказва истински късметлия, че остава на терена до края, след като два пъти реферите подминават ударите му с лакът по Мирослав Клозе. Със сигурност Луис не беше единственият разочароващо представил се бразилец при историческото падение, като Марсело и Фернандиньо бяха не по-малко слаби. Нито един от тях обаче не бе станал само преди месец най-скъпия защитник в света, след като ПСЖ плати на Челси 50 милиона паунда за Луис.
- Джон Тери – Със сигурност любимият капитан на лондончани много повече пъти е бил решителна фигура за своя тим, отколкото обратното през 19-годишния си престой на „Стамфорд Бридж“. И все пак той има няколко запомнящи се присъствия от другата страна на барикадата. Защитникът попадна в идеалния отбор на УЕФА в Шампионската лига за годините 2005, 2007 и 2008, като при последната включването му определено може да мине за безвкусна шега. Тогава Тери се подхлъзна при изпълненията от бялата точка във финала срещу Манчестър Юнайтед, а пропускът му впоследствие се оказа решаващ за триумфа на „червените дяволи“ в Москва. Четири години по-късно Тери получи шанс за изкупление, като „сините“ противно на очакванията и ужасяващата си форма на домашната сцена стигнаха до полуфиналите на ШЛ. Тери беше чудесен в първия мач срещу Барселона, спечелен у дома с 1:0. Само 37 минути след началото на реванша обаче лидерът в защитата на лондончани е изгонен заради глупав ритник срещу Алексис Санчес. Без своя капитан Челси прави истински подвиг за 2:2 и стига до финала, където обаче е без наказания Тери. Изравнителен гол на Дидие Дрогба довежда събитията до изпълнения на дузпи, при които „сините“ на Роберто Ди Матео триумфират над Байерн Мюнхен за първия си трофей от ШЛ в своята история. При награждаването Тери се появява в пълен екип, за да вдигне отличието.
- Ариен Робен – С 10 големи трофея на сметката си холандският национал е последният, когото бихте добавили в този списък, но е факт, че в кариерата му има повече от един голям провал. Може би най-запомнящият се от тях идва във финала на Световното първенство през 2010 година. В полуфиналната битка срещу Уругвай Робен е големият герой и автор на победния гол в трилъра 3:2. Срещата с Испания ще се запомни преди всичко с доминацията на „ла фурия“ и безчетните фаулове на „лалетата“. Въпреки това най-чистият шанс се разкрива именно пред Робен след брилянтен пас на Уесли Снайдер, оставил крилото сам срещу вратаря. Икер Касияс прави немислимото и излиза победител от дуела с нападателя. Впоследствие Испания печели с 1:0 след продължения. Съдбата обаче не е приключила с Робен. Две години по-късно той играе първия си финал в Шампионска лига срещу Челси, а въпреки че мачът е „у дома“ на „Алианц Арена“ англичаните изнасят солидно дефанзивно шоу. В един момент Франк Рибери печели дузпа за баварците и Робен се заема да изпълни. Докато на французина се оказва медицинска помощ, Джон Оби Микел атакува бившия си съотборник психологически, като му казва, че Петр Чех знае в коя посока ще изпълни. Робен действително прави пропуск, а когато след продълженията се преминава към изстрели от бялата точка угнетеният холандец отказва да бъде сред първите петима изпълнители. Байерн губи с 3:4. Година по-късно той се реваншира с гол и асистенция във финала на ШЛ срещу Борусия Дортмунд.
- Антонио Конте – В сравнение с останалите, тук леко заобикаляме правилата, защото някогашният халф влиза в списъка заради треньорски „заслуги“. Като футболист на Юве Конте е 5-кратен шампион на Италия и веднъж печели Шампионската лига. Вече от другата страна на техническата зона европейската сцена не е най-удачната за италианеца, който има само 9 победи в 23-те си мача като треньор на ниво ШЛ. Само 2 от тези успехи са във фазата на елиминациите. В 12-годишната си треньорска кариера той е достигал само 3 финални мача и през 2018-а спечели първия от тях – за ФА Къп срещу Манчестър Юнайтед.
- Рейналд Педрос – През 1996 година Зинедин Зидан не е единственият брилянтен плеймейкър във френския национален тим. Педрос е познато име заради изявите си в Нант, на когото помага 2 години по-рано да играе финал в Шампионската лига. Халфът е част от състава на „петлите“ за Евро 1996, като е жокерът на резервната скамейка. Франция с лекота преминава групите и отстранява Холандия в 1/4-финалите след изпълнения на дузпи. В полуфиналите срещу Чехия още веднъж се прибягва до изстрели от бялата точка заради реми в редовното време и продълженията. Педрос, който влиза на смяна през второто полувреме, изявява готовност да бие 6-ата дузпа, разчитайки, че дотогава колегите му ще са „опекли“ работата. Само че всички 10 изпълнения преди неговото влитат в мрежата и така Педрос застава зад топката. Изстрелът му е ниско в центъра и вратарят Петер Куба отразява. Мирослав Кадлец отбелязва за Чехия, а после пресата във Франция държи Педрос лично отговорен за провала. Той никога повече не играе за „петлите“, а Нант го продава на Олимпик Марсилия. Контузиите и негативният имидж го спъват зловещо – в следващите 13 години той играе за 12 различни отбора, като никога не се връща към предишното си топ ниво. В момента той е треньор на дамския отбор на Олимпик Лион – един от най-успешните клубове в женския футбол през последните години.
- Кевин Кийгън – И тук включваме англичанина повече заради неудачите му като треньор, макар че в дните си на футболист загуби финал за КЕШ с Хамбургер през 1980 година. През 1985-а той слага край на кариерата си като играч и се впуска в новото поприще чак през 1992-а. Първото му предизвикателство е Нюкасъл – Кийгън много бързо издига клуба от дъното на Втора дивизия до място в Премиърлийг и трето място в първия им сезон след завръщането в елита. През кампания 1995/1996 „свраките“ имат всички поводи да мечтаят за първа титла на Англия след 49-годишна пауза. До началото на февруари те имат аванс от 12 точки пред втория Манчестър Юнайтед. Серия слаби резултати заличават цялата им преднина и Юнайтед повежда, но два кръга преди края двата отбора имат по 76 точки. За да стане още по-напечено, легендарният сър Алекс Фъргюсън вбесява Кийгън с изявлението, че другите отбори полагат повече старание в мачовете си срещу неговия Юнайтед, отколкото срещу Нюкасъл. Това води до прословутата реплика на Кийгън: „Ще се накефя, ако ги бием! Наистина ще се изкефя!“ Нюкасъл записва 2 ремита в оставащите мачове, докато Юнайтед побеждава в своите. През следващия сезон Нюкасъл отново завършва втори, но още по средата на сезона Кийгън подава оставка с мотива, че е отвел тима максимално далеч, колкото му позволяват възможностите.
- Роберто Баджо – „Божествената опашка“ е един от най-талантливите италиански футболисти за всички времена, ала определено трябваше да е постигнал много повече в кариерата си. В родината си той е играл за Милан, Интер и Ювентус и въпреки това има само 4 трофея в 22-годишната си кариера. Плеймейкър или втори нападател, когато е нужно, Баджо има 27 гола за „скуадра адзура“, като една трета от тях падат на мачове от Световни първенства. Именно на подобен форум през 1994 година Баджо допуска най-голямата си издънка – при изпълненията на дузпи срещу Бразилия във финала. След нулево реми в редовното време двубоят за титлата в САЩ става първият, който ще се реши по такъв начин. Италия вече има два пропуска при задължителните 5 изпълнения, като грешниците са Франко Барези и Даниеле Масаро (който никога повече не получава повиквателна). Въпреки това Баджо има възможност с гол да прати срещата в зоната на внезапната смърт. Напрежението явно му идва в повече и голмайсторът шутира висока над гредата. Това не е краят на лошия късмет за маестрото – в 5-те му сезона с Ювентус никога не стига до финал в Шампионската лига, а в този след раздялата му „бианконерите“ вдигат трофея с „големите уши“. Милан, където Баджо се озовава, преди идването му играе в 3 финала на ШЛ, а след трансфера на звездата настъпва 8-годишна суша. Така Баджо реално никога не се докосва до най-големия мач в европейския клубен футбол.
- Джони Реп – Холандецът също допуска едни от най-големите си провали именно с фланелката на националния отбор. Продукт на прословутата школа в Аякс, Реп печели с холандския гранд две шампионски титли на Ередивизи и два трофея от КЕШ, като във финала от 1973-а бележи победния гол. По-късно играе в Сент Етиен с Мишел Платини и става шампион на Франция. Подобни постижения го правят основна фигура за „лалетата“ – той играе на Мондиал 1974 и Мондиал 1978, където вкарва 7 от общо 12-те си гола за Холандия. В родината си Реп обаче завинаги ще се помни с пропуските си в двата финала за световната титла: единият е очи в очи срещу вратаря на Западна Германия през 1974-а, а четири лета по-късно не успява да отбележи с глава срещу Аржентина. И в двата случая гол би извел Холандия напред в резултата и може би сега онази генерация холандски футболисти нямаше да бъде известна като най-силният тим, който никога не е стъпвал на световния връх.
- Гонсало Игуаин – Аржентинецът успя да премине границата от 20 гола в 8 от последните си 10 сезона на клубно ниво, ала когато нещата опрат до големите мачове, просто не е вашият човек. Печалната слава той придоби главно заради провалите си аржентинския национален отбор. От 2014 година насам Ел Пипита е играл веднъж във финал на Световно първенство и в два от Копа Америка, като неизменно се озоваваше от губещата страна. Срещу Германия на Мондиал 2014 Игуаин излезе сам срещу Мануел Нойер след грешка на Тони Кроос и не улучи вратата. После вкара след центриране на Есекиел Лавеци, но попадението правилно бе отменено заради засада, а Германия грабна трофея след попадение на Марио Гьотце за 1:0 в продълженията. Година по-късно в битката срещу Чили за титлата в Копа Америка отново Лавеци сервира идеална топка за Игуаин, който е само на метри от опразнената врата и… пак пропуска. При изпълненията на дузпи той е един от грешниците, които се провалят. През 2016-а година Игуаин отново се отчита с безумие – той много добре отмъква топката и напредва сам срещу вратаря. Ел Пипита без проблем финтира Клаудио Браво, ала после бие встрани за ужас на всички аржентинци. В този финал той е сменен преди другите фатални за „гаучосите“ изстрели от бялата точка.