Уотфорд Удинезе1
2 /8
  • Манчестър Сити и Шампионската лига
  • 7. Уотфорд (Англия) – притежава Удинезе (Италия). Някои биха спорили, че всъщност италианският тим има водещата роля, тъй като е придобит най-рано от фамилия Поцо. Бързият преглед на годишните обороти обаче показват, че „фриуланите“ не могат дори да се доближат до побратимите си от Острова. Джампаоло Поцо притежаваше и испанския Гранада, но го продаде през 2016 година.
  • 6. Атлетико Мадрид (Испания) – притежава Атлетико Сан Луис (Мексико). Испанският гранд по беше и съсобственик и в индийския Атлетико де Колката, сега по-известен като АТК, в периода 2014-2017. Именно през миналата година „дюшекчиите“ закупиха 50-процентов дял в закъсалия финансово Атлетико Сан Луис. Ситуацията при мексиканците беше толкова зле, че те дори бяха прекарали цяла година без да изиграят нито един официален мач. Сега те отново се състезават във втория ешелон на Мексико.
  • 5. Лестър Сити (Англия) – притежава белгийския Ууд-Хееверлее Льовен. „Кинг Пауър Интернешънъл Груп“ закупи Лестър Сити през 2010 година, а седем години по-късно пое контрола и над белгийския тим. В момента треньор на Льовен е бившият мениджър на Лестър Найджъл Пиърсън, а наскоро се видяха и част от противоречивите ползи да притежаваш два клуба. Льовен привлече трансферната цел на Лестър Джордж Хърст от Шефилд Уензди, след като 19-годишния играч отказа да преподпише със „совите“. Тъй като Льовен се води чуждестранен клуб, трансферът се случи по фиксирана цена съгласно разпоредбите на ФИФА, а Уензди получи едва 160 хиляди паунда за таланта. Ако Лестър беше привлякъл директно играча, предвид миналото му в академията на Шефилд, тогава трябваше да се мине през трибунал, а компенсацията, която „лисиците“ щяха да дължат, би била далеч по-внушителна.
  • 4. Аякс (Холандия) – притежава Аякс Кейп Таун (Южна Африка). Това реално е първият клуб, който притежава свой такъв в друга държава. През 1999 година холандският гранд основава свой „клон“ в РЮА с надеждата първи да се домогва до най-качествените футболисти в страната, като същевременно от ранна възраст ги възпитава в своите ценности. Докато Аякс Кейп Таун доминира на домашната сцена, не са чак толкова много играчите, които успяват да извървят целия път. Стивън Пиенаар си остава най-големият успех в това отношение.
  • 3. Монако (Монако) – притежава Серкъл Брюж (Белгия). И тук самият клуб Монако е този, който притежава цялостно своя „сателит“. Серкъл Брюж изглежда оплетен в спирала, водеща към финансовото дъно, докато в началото на 2017-а не идентифицира Монако не само като потенциален инвеститор, а дори като нещо повече. Така от битки за оцеляване във втората дивизия Серкъл успява да се завърне в елита, като едва ли е учудващо, че играч, преотстъпен от Монако, бележи гола, осигурил промоцията.
  • 2. РБ Лайпциг (Германия) – притежава РБ Залцбург (Австрия), Ню Йорк Ред Булс (САЩ) и Ред Бул Бразил (Бразилия). Австрийският гигант за енергийни напитки отдавна доказа своя уклон да инвестира сериозно в спорта. Що се отнася до футбола СФ Аустрия Залцбург е първият клуб, който минава под шапката на „червените бикове“. През 2005 той получава настоящето си име. Следващ в списъка е франчайзът Метростарс от МЛС, който също е закупен през 2005 и „новопокръстен“ на Ню Йорк Ред Булс. Две години по-късно компанията малко изменя модела и вместо да купи съществуващ клуб, сама създава свой в Бразилия и го кръщава по съответния начин (към момента отборът играе в щатското първенство на Сао Пауло). Най-скорошната и определено най-запомняща се придобивка е тази на германските анонимници от ССФ Маркранщет – клуб от долните дивизии, ситуиран близо до Лайпциг. Четири промоции в рамките на 7 сезона кулминираха с второ място в дебютната кампания на тима в Бундеслигата (2016/2017). РБ Лайпциг от всички изброени клубове е единственият, който не може да съдържа корпоративната марка в името си (по силата на футболните правила в Германия), затова РБ е хитроумна абревиатура за „Разен Балшпорт“ – от немски: „спорт с топка на трева“.
  • 1. Манчестър Сити (Англия) – притежава Ню Йорк Сити (САЩ), Мелбърн Сити (Австралия), Клуб Атлетико Торк (Уругвай) и Жирона (Испания). „Сити Футбол Груп“ без съмнение е най-значимата организация, която притежава цял набор от футболни клубове. Самата тя получава финансирането си от небезизвестния шейх Мансур. Манчестър Сити е първата придобивка на групировката, която го закупува преди 10 години. С куп маркови попълнения „гражданите“ полека-лека се утвърждават като сила в английския футбол, затова остават и приоритет за СФГ. През 2012 компанията основава женски тим на „гражданите“ и закупува 80 процента от ФК Ню Йорк, добавяйки характерното „Сити“ в името му. Мелбърн Сити става част от веригата през 2014-а, а Атлетико Торк и Жирона се присъединяват през 2017-а. СФГ също така притежава и 20-процента от японския Йокохама Маринс. Така бизнесът на СФГ се развива в общо 6 държави и на 4 континента.