1 /8
-
Сър Алекс Фъргюсън - при постъпването си в Юнайтед през 1986 година и след своя последен мач начело от май 2013-а.
-
Брайън Макклеър – посланик на заложна къща, обслужваща само фенове на Юнайтед. Шотландският нападател беше първият, който последва именития наставник на „Олд Трафорд“. Макар по време на трансфера той все още да не е със статут на национал, резултатността му за Селтик не е никак лоша – 99 гола в 145 мача. Фактът, че Макклеър е едва на 22 години, кара Фърги да предложи 400 хиляди паунда. Селтик настоява за британски трансферен рекорд в размер на 2 милиона паунда. Накрая трибунал нарежда сделката да стане факт при цена от 850 хиляди паунда. Макклеър моментално се превръща в хит и в дебютния сезон става първият играч от Джордж Бест насам, който успява да вкара над 20 гола в рамките на една кампания. Играе 11 години под ръководството на Фъргюсън и напуска през 1998-а. В Мъдъруел нещата не потръгват и след 11 мача той обявява отказването си. Прави кратък опит в треньорската професия (като асистент в Белкбърн), а след това 9 години е начело на юношеската академия в Юнайтед. През 2015-а за кратко работи в Шотландската футболна асоциация, а от 2016 е посланик на заложната къща, която ежегодно дарява половината от печалбата си в полза на основания от привърженици на Юнайтед тръст.
-
Вив Андерсън – изпълнителен директор на PlayOnPro (организация, която подпомага преустройството на бивши професионални атлети). Вив Андерсън е първият тъмнокож английски национал. Авантюристичен десен бек, който снове неуморно по целия фланг, Андерсън сменя Арсенал с Юнайтед срещу сумата от 250 хиляди паунда. Той прекарва 3,5 години на „Олд Трафорд“, по време на които удвоява мачовете си за „трите лъва“. Престоят му приключва с привличането на Денис Ъруин през 1990 година. Следват престои в Шефилд Уензди и Мидълзбро както като играч, така и като треньор. Андерсън не е работил директно в сферата на футбола от 1995 година насам, когато напуска Боро. Вместо това основава PlayOnPro. Той също така работи като посланик на добра воля във ФА.
-
Стив Брус – мениджър на Шефилд Уензди. Той си остава един от марковите трансфери на сър Алекс, а впоследствие направи и никак нелоша кариера като мениджър. Брус пристига на „Олд Трафорд“ от Норич Сити през декември 1987 година. Трансферът е на стойност 800 хиляди паунда. 18 месеца по-късно той сформира невероятно партньорство с Гари Палистър, а впоследствие носи и капитанската лента. Брус печели общо 12 трофея в почти 10-те си години в клуба. Вече като мениджър Стив Брус си извоюва реномето на специалист по промоциите от Чемпиъншип във Висшата лига (по два пъти е вкарвал в елита Бирмингам Сити и Хъл Сити). За негово съжаление, не повтори същото в предишния си тим Астън Вила, който все пак класира за плейофите.
-
Джим Лейтън – мениджър по продажби. Лейтън пристига в Юнайтед по настояване на сър Алекс, след като в течение 8 години е негов първи избор в Абърдийн. Отношенията помежду им никога не са били идеални, а на „Олд Трафорд“ ситуацията става от лоша по-лоша. Лейтън е титуляр за „червените дяволи“ в първите си два сезона, но през 1990 година остава извън състава за финала във ФА Къп, тъй като в предния мач е допуснал 3 попадения. Това е краят за вратаря в Англия, тъй като Лейтън после играе за Дънди и Хибърниън, преди да се завърне в Абърдийн и там да прекрати кариера. Това се случва през 2000 година, а през следващите 15 той работи като наставник на вратарите в клуба. След това решава, че му е омръзнало да се занимава със спорт.
-
Лий Шарп – ТВ и радио знаменитост. Той бива привлечен в Юнайтед от Торки малко след 17-ия си рожден ден. В дебютния си сезон взима участие в респектиращите 30 мача. Това говори достатъчно за високото мнение, което Фърги има за младока. До навършването на 20 години Шарп може да се похвали с награда за Най-добър млад играч, хеттрик в мрежата на Арсенал и статут на английски национал. Контузия, а после и сериозна болест вадят Шарп за дълго време от сметките, а когато той се завръща на хоризонта вече е явлението Райън Гигс. От този момент травмите стават ежедневие за Шарп и в крайна сметка водят до напускането му на отбора. През 1996 опитва безуспешно да възроди кариерата си в Лийдс, а оттам нататък идват и мъките по долните дивизии. След оттеглянето си той има немалък брой ТВ и радио участия, като не се ограничава само до спорт.
-
Мал Донахи – отговорник за програмата за инвалидност към Ирландската футболна асоциация. Северноирландецът е един от най-важните трансфери на сър Алекс при полагането на основите за неговото велико наследство. Донахи пристига вече 31-годишен от Лутън Таун и със своя опит внася спокойствие, хладнокръвие и разнообразие в защитния вал. Той остава титуляр – дали като централен или ляв краен защитник – до идването на Гари Палистър, като и тогава остава важна фигура. Напуска 34-годишен, за да запише 2 впечатляващи сезона в Челси. При „сините“ идва и оттеглянето му от професионалния футбол, а вече доста години Мал Донахи се старае да страни от хорското внимание.
-
Ралф Милн – починал (6 септември 2015). Атакуващият полузащитник, който се справяше еднакво добре и като крило, е считан за абсолютна легенда на Дънди Юнайтед. Шотландецът винаги е бил известен с това, че обича чашката и регулярно имаше проблеми с хазарта. Това го отдалечава възможно най-много от профила играчи, които биха били типични за Фъргюсън. Сър Алекс обаче се съгласява да плати 170 хиляди паунда на Бристол Сити през 1988 година. Нещата обаче не се получават, а самият треньор определя Милн като най-лошата си покупка за всички времена. Лий Шарп го измества от титулярния състав, а Милн е пратен под наем в Уест Хем, където изиграва и последния си мач кат професионалист по английските терени. Следва тежка контузия в слабините, която налага операция. Милн прави една последна футболна авантюра в Хонконг, след което започва работа в пъб, където страстта му към алкохола се влошава. Отива си от този свят през 2015-а заради чернодробни проблеми.