„Великолепното” представяне на двата ни волейболни отбора напоследък дава доста основания човек да се замисли колко голяма е ползата от чуждестранните треньори, които водят националните ни отбори.

След назначаването на Пини Гершон начело на баскетболистите ни и последвалите резултати, всички се юрнаха да вземат „спецове от белите държави”. То не бяха Професори, Доценти, дори се появи и някакава странна личност, нещо от сорта „Брускети Марети”.

Естествено в цялата еуфория при предлагането на „световни специалисти” се включи и Венци Стефанов. Той пък щял да води италианец за футбола. Като какъв „белият шеф” ще води треньори за националния, само той си знае. Видяла жабата, че подковават коня и тя си вдигнала крака.

Никой не успя да постигне резултатите на Пини. Защото той за баскета е като Капело за футбола. Какво направиха другите скъпоплатени специалисти. С Пранди ни простираха като „прани гащи” навсякъде. Лош, добър с Мартин Стоев не падахме под път и над път от Япония. Драган Нешич се изхвърли да вземаме медали от някакъв турнир за жени, за който знаеха само организаторите, а когато ни трябваха победи - на световната квалификация се оказа, че сме били изморени от много мачове и пътувания. Ами г-н Нешич мъдри решения сте вземали.

За Бусета или „Брускета” няма какво да кажем. Единствено знаем, че е психолог, който отдавна не се занимавал с активно треньорство. И под вещото му ръководство сме си разменили по една победа със студентките на Русия.

А, г-н Стефанов, ако иска нека си пробва италианеца. Все пак е президент на клуб. Току виж пък направи някое чудо ( да речем – „Славия шампион”) и тогава ще бъде вече една достойна кандидатура за национален футболен селекционер. Но дотогава - без експерименти моля... Вижте какви ги свършиха Пранди, Нешич и Бусета.