Волейболните национали сътвориха блестяща серия от последователни победи над Сърбия, Италия, Чехия и Финландия, каквото и да се случи оттук нататък новата чета на Пранди ни направи горди, вдъхна ни оптимизъм и ни достави удоволствие да гледаме мачовете от Европейското в Турция.

Питам се сега как се чувстват скептиците, прогнозирали загуби още в първите срещи…Няма значение, и за Пранди няма. Големите си вършат работата без да обръщат внимание на клюки и сплетни, затова са големи.

С назначението си на поста италианският спец обяви за приоритет шампионата в южната ни съседка, не обеща финалите на Световната лига, задължително бе в програмата му класиране за първенството на планетата догодина в Италия. Дали си спазва Професора програмата? Естествено, че планът бе начертан и треньорът стъпка по стъпка следва целите си. Ще вземем ли медал? Апетитът идва с яденето, но сега козовете ни са вече добра тактика и правилна игра. Заявката е сериозна, макар че има още какво да се желае, момчетата го знаят и се стремят към усъвършенстване във всеки следващ мач. Отпускане и подценяване няма, бг манталитетът и звездоманията нямат място в работата на Силвано. Иначе…

Наложен бе нов стил на подготовка, който се оказа труден дори за асовете в отбора, логични за това бяха резултатите в Лигата. Пламен Константинов или човекът- оркестър досега? Смятахме, че липсата му ще срине тима, че без него едва ли не ще изчезне духът и желанието за победа. Няма незаменими хора, рано или късно, всеки може да бъде сменен. Важното е да бъде изградена правилната тактика. Пранди даде шанс на млади таланти, те му повярваха и сега италианските мениджъри наддават за подписа им. Виктор Йосифов - новата ни звезда в Истанбул, кой бе чувал преди това за момчето от Черно море, а сега, ако той не си повярва прекалено, тепърва ще се наслаждава на слава и успехи. Братята Братоеви вървят по същия път. Какво да кажем за разпределителя Андрей Жеков, най-често оплювания от компетентни и псевдо-специалисти. Той разгърна творчество на терена, което остана неразгадано от надменни сърби и скапа играта на италианци, останалите просто бяха елементарна задача.

Владо Николов, човекът, преживял изгонване от същия този национален тим, сега изригна и поведе отбора, достоен капитан! Матей Казийски, Христо Цветанов, Тодор Алексиев, либерото Теодор Салпаров - те си показват истинските възможности и потенциал на волейболисти от световна класа.

Българският отбор доказа класа и авторитет, място сред най-големите. Ако продължаваме в същия дух, ако издържим докрай, атаката на златото в Измир е повече от логична. Важно е спокойствието, което излъчва треньора, по същия начин да рефлектира в отбора. Досега май това бе ключът към успеха.

А Пранди, той даде урок на нашите спецове. Какво стана с прогнозите за провал? И да спрем дотук, пак ще е успех, след срама в Русия, ако си спомняте…