2017 определено е година, която българският женски волейбол ще помни с добро. Като започнем с класирането за Световното в Япония през 2018, преминем през страхотния успех на младите "лъвици" до 23 години в Словения и завършим с приключилото за нас Европейско първенство в Грузия и Азербайджан.

Много хора ща кажат, че достигането до плейофите и срещата с Германия не е нищо особено. Но с какви очаквания заминаха състезателки и треньор? Самият Иван Сеферинов обяви голямата цел: "Достигане до плейофната фаза". Мисията изпълнена!

Цифрите също доказват развитието на този отбор през годините: на европейските първенства през 2011, 2013 и 2015 година българският тим записа само 1 победа, а преодоляването на групите изглеждаше като мираж.

Всъщност последното достигане до Топ 8 на Европа бе през 2009. От тогавашния състав в момента се открояват имената на Мария Филипова, Елица Василева, Страшимира Симеонова и Ева Янева. Градацията е налице! По-младите израстват покрай по-опитните, а резултатите са лесно забележими.

Окрилени от страхотната квалификация в Ротердам, последвана от бронза в Словения, нашите момичета знаеха, че сега е техният шанс... че сега наистина имат силите дори за медал. Не просто за класиране напред.

И първите три мача го доказаха. Победи с 3:2 срещу Украйна и Турция, последвани от драматична загуба от абсолютния хегемон в европейския волейбол Русия. Е, не всяка приказка завършва по щастлив начин.

Нашата приключи изключително болезнено. 2:1 гейма и сериозна преднина в четвъртия ...и там нещо се пречупи, машината спря да работи, а германките заиграха наистина фантастичен волейбол особено във фаза защита.

Ако погледнем статистиката, цифрите показват преимущество на България почти във всички елементи – по-добро посрещане, по-голяма успеваемост в атака, равен брой асове и леко отстъпление в блокадите.

Вглеждайки се по-детайлно, ще видим и този решаващ тайбрек , в който успеваемостта в нападение на германките е с 20% по-висока от нашата. Нещо, което в такъв кратък гейм е от изключително значение.

Сякаш не си бяхме взели поука от поражението срещу този съперник в Гран При няколко месеца по-рано.В крайна сметка всичко приключи. Разочарованието в българския лагер със сигурност е голямо, защото всеки един знаеше, че този отбор е способен на много повече. 

Отново идва време за клубен волейбол, а Елица Василева за трети пореден сезон ще играе в руския гранд Динамо Казан. Между другото, каквото и да кажем за играта на Капитана в Баку, ще е малко.

Няколко дни преди заминаването на тима, Елица направи нещо като обещание пред мен, че в рамките на 2 срещи ще отбележи 54 точки. Е, за 4 реализира 86, а в двубоя срещу Русия изнесе истинска лекция. Нека не омаловажаваме представянето и на останалите.

Младите определено са способни да играят голям волейбол, а за по-опитните Световното в Япония ще е последното голямо състезание. Може би това Европейско бе само загрявка за онова, което ще се случи през 2018.

Едно е сигурно – този отбор има голям потенциал. Потенциал за медали не само от Европейско, но и от Световно. Нека го подкрепим! Точно сега го заслужава най-много!