И пак Бразилия е хегемон в световния волейбол. Това вече 5 поредни години сме го преживявали. Съдбата явно е излязла във ваканция и се възползва от любимата функция „copy – paste”.

Ние бихме селесао, а кариоките танцуваха, плакаха и триумфираха.

И пак наши приятели ни спряха по пътя. Миналата година французите, а сега руснаците. Явно не сме си научили урока както трябва и пак ще се явяваме на поправка.

Добра идея ми даде снощи един колега – следващият път, когато се паднем с Бразилия в първи мач от някакви финали, хайде да паднем, пък и ние после може да чуем химна.

А дали точно ние не сме късметчето на Бернардо Резенде?! Бием тима му и те се събуждат. Стига вече сме постилали червения килим на Бразилия, да оставим Резенде да се справи сам. Той и без това сам ще се изяде с това темпо на ръфане по време на мач.