„За да играеш волейбол са нужни три неща – сърце глава и … ташаци”, не на шега обяви преди ден националният селекционер Мартин Стоев. Той го каза като своя мисъл, но баща му Стоян Стоев преди година също стигна до това умозаключение. Прави ли са те? За сърцето – да, за главата – ОК, ама за интимните части - ?

Защото какво тогава играят волейболистките? Без третото на Стоев, явно те си изкарват хляба с народна топка.

Най-важното за един спортист е духът, сърцето и умът. Понякога тези три неща могат от части да компенсират качествата, да не забравяме таланта и годините тренировки. Волейболистките ни нямат в пакет тези три неща разкрити от Стоев, нямат успеха и бронзовите медали на националите. Но имат желанието да докажат, че играят този спорт – волейбол, и то добре, както у нас, така и по света.

Първото място където могат да покажат, че сърце, глава и ташаци не са задължително условие е в Габрово на предолимпийската квалификация. И мъжете, и жените се целят в Пекин. Кой какво има и прав ли е Мартин, ще видим накрая.