Гледали ли сте филма „Маската”? Онзи с Джим Кери от 1994 година, в който спокойният банков чиновник Стенли Ипкинс, се преобразява в ексцентричен, темпераментен, зелен нахалник с помощта на маската на бога на нощта Локи.

Сценарият на тази стара холивудска продукция напомня доста на настроенията и държанието на Мартин Стоев в зависимост от годишния сезон.

В ролята на национален селекционер – уравновесен, спокоен, усмихнат, с високо вдигнати ръце победител, а като наставник на ВК Левски Сиконко – заядлив и саркастичен специалист с актив за сезон 2007/2008 от 15 победи и18 загуби.

Ореолът и успехите с представителния тим на Стоев са неоспорими, напълно заслужаващи всички признания, аплодисменти, внимание и звание „Треньор №1 на България”. Но свърши ли сезонът за националите, върнем ли се към родната действителност и битки, нещата се променят – Стоев слага маската, служи си със сарказъм и придобива ледена визия.

В момента сме на границата между двете фази на селекционера – в очакване на „добрия” Мартин и казвайки „чао” на „лошия” Стоев, ето малко факти от последните месеци в лагера на сините:

- през този шампионат публика, рефери и най-вече играчи вкусиха от „богатия” речник на треньора. Доста са цветущите примери, няма да ги цитираме по хронология, защото спряхме да си водим вече записки, но основно темата е некадърността на момчетата и съдиите. Този способ за мотивиране и събуждане по време на тренировка или мач, обаче имаше по-скоро демотивиращо действие, като най-лошото е, че това доведе до срив на самочувствието на сините волейболисти. Ако със „силни” думи не стане, идва ред на мълчанието – Стоев просто остава безмълвен на стола си и не поглежда възпитаниците си, ще им каже каквото иска в съблекалнята.

- И този сезон част от бившите шампиони и вицешампиони изкараха доста нощи в спалното отделение на зала „Сиконко” в ж.к. Люлин. Дори и тренираха след полунощ.

- Не липсваха глоби за закъснения (дори под формата на тави с еклери), упреци за тегло, закани за изваждане от състава, окастряне на заплати и т.н.

- Хубаво е, когато човек има мнение, но държи на него. Доста станаха заканите и обещанията на Стоев, които са с давност от не повече 2-3 седмици и след това изказвания на 180 градуса от предишното мнение.

- На моменти имахме усещането, че за да измести гледната точка, селекционерът си избираше „жертвени агънца” около които се дискутираше повече, отколкото защо не върви играта на отбора.

- Най-пресният пример е от снощи – Стоев качи за назидание волейболистите си на влака и ги отпрати сред нощ в София. Те хванаха междуградския транспорт и сега ще тренират по два пъти на ден, въпреки че вече няма за какво. Хубавото в цялата тази случка е, че почти всички играчи бяха забравили какво е железница и отново си припомниха онова „тудуф-тудуф” . . .

- Примери много – списъкът ни е доста дълъг, но за сега толкова. Очакваме „хубавия” период.

P.S. Г-н Стоев, свалете маската!