Очаквано след куп скандали и дори обвинения в корупция президентът на ФИВБ Рубен Акоста се оттегли от управлението на международния волейбол и заедно с все още красивата си съпруга Малу ще си харчи парите в родината Мексико.

О.К. Прогнозата на много специалисти, сред които обаче не влизат управляващите на родната федерация, се сбъдна. Въпросът е: сега накъде? Или по-точно как ситуацията ще рефлектира върху позициите на българския волейбол на международната сцена. Власт-имащите в родната централа открито симпатизираха на мексиканеца и благодарение на него дори успяхме да вземем така заветната уайлд кард за Световната Купа в Япония, където с третото място спечелихме мечтаната олимпийска виза за Пекин.

Дали тези открити приятелски отношения с Рубен Акоста сега ще се обърнат като бумеранг срещу нас? Не би трябвало, ако сме изрядни във всичките си задължения спрямо ФИВБ. Имаме силен мъжки отбор, който играе атрактивно и е мечтан съперник за големи форуми. Защо? Защото имаме звезди като Матей Казийски, Владо Николов, Пламен Константинов, Евгени Иванов, Боян Йорданов, а те имат фенове и тяхната игра се харесва на публиката, така като навремето Любо Ганев, Димо Тонев, Найден Найденов, Боре Кьосев и т.н. правеха шоу по цял свят, преследвани от фенки за автографи и снимки за спомен. Тук трябва да споменем и женският ни отбор, воден от Драган Нешич и Нели Маринова, очевидно тръгва нагоре към нови върхове. Подобни състави имат място в елита на световния волейбол и в този ред на мисли няма причина да се безпокоим кой командва парада. Просто хората във федерацията трябва коректно да си вършат работата, тогава и президент от Марс не би трябвало да ни притеснява.

Друг е въпроса, че изоставаме с построяването на нови, модерни зали, но това е държавен проблем, който от години ни лишава от домакинства на големи форуми в колективните спортове.

Иначе след близо четвърт век начело на ФИВБ, Акоста сам осъзна, че волейболът има нужда от генерална промяна и дори да бе приел още един 4-годишен мандат критиките към него щяха да стават все по-остри, а интересът на феновете-надолу.

„Предстои нова ера на централата.”-каза мексиканецът в Дубай, където слезе от кормилото.

Волейболът има нужда може би от нови правила, засилване на телевизионния интерес, навлизането на нови големи спонсори. Все по-малко фенове пътуват с националните и клубни отбори. Кой българин би подкрепял волейболните ни национали при гостуванията на САШ, Испания и Финландия в Световната лига? Нови правила, ново разпределение на силите в клубно и национално отношение ще засили интереса на фенове и спонсори. Рейтингът на уж комерсиалния турнир Световната лига-спада. Някога звездите,въпреки олимпийските игри играеха и на двата форума, защото имаше куп пари, много фенове и голям емоционален заряд. Сега нещата са различни, дори Европейската шампионска лига привлича предимно интерес от страна на държавите- финалисти. Дали е така в останалите колективни спортове и защо баскетболът продължава да е със много по-голям рейтинг на стария континент?! Причината не е само в НБА, проблемите на волейбола са в рекламата, PR-а и правилата. Как телевизиите могат да планират излъчването на дерби мач, който теоретично се играе от 50-60 минути до 3 часа и половина. Ефирното време е скъпо, изисква предварително планиране, а това е в ущърб на волейбола.

Да му мисли сегашният китайски вожд, от който се очаква да наложи нова ера на международната сцена. А ние българите просто ще изпълняваме, както винаги…