Българският национал Данаил Милушев е сред любимците на многобройните волейболни фенове в Корея. Едва за три месеца диагоналът направи така, че освен с ракията и киселото мляко, България да се свързва и с волейбол в далечната страна.

Дани е част от тима на Инчеон Кореан Еър Джъмбос, но в момента е контузен – има проблем с лакътя, а наскоро се възстанови след хвана свински грип. Най-добрият изпълнител на сервис на световното за младежи в Иран преди 6 години сподели пред Гонг, че е свалил доста килограми – 9 кг, и то най-вече заради триразовите тренировки.

Милушев разказа интересни неща за разликите във волейбола като игра, публика, тренировки и живот. В кариерата си диагоналът игра в Италия, Франция и Турция. Сега ни убеждава, че няма вариант и начин да си хване гадже корейка.

Ето какво разказа от Кория пред Гонг Дани Милушев:

Нивото на първенството тук не е толкова високо, колкото в Европа, но е по-високо от това, което очаквах. Всеки отбор има правото да привлече по един чужденец. От началото на сезона три клуба си смениха чуждите попълнения поради ред причини, но си взеха нови.

Едно от нещата, които ме изумиха тук, е публиката. Има страшно много хора на мачовете. Другото нещо, което ми прави впечатление е комбинативността в играта.

Комуникацията ми с треньори и съотборници е изцяло чрез преводач, който е с мен навсякъде. В началото ми беше трудничко, но вече навлизам в ритъм и знам някои думи на корейски като „Благодаря”, „Здравейте” и това са думите, които използвам. Имах и други трудности – хванах свински грип, но бързо се оправих. Сега пък ме тормози травма в лакътя. Тимът се грижи страшно добре за мен.

Тук схемата е по-различна – на рундове, като всеки е от по 6 мача и стават общо 36 срещи. Който е първи след тези 6 рудна отива директно на финал, а другите два играят плейоф.

Честно казано имам много почитатели в Корея. Не съм очаквал такова нещо. След мач от фенове не мога да си стигна до автобуса, толкова много народ ме чака. Много съм радостен от това отношение, дано продължават така да вървят неща защото всички в тима ни искат да зарадваме всички тези хора. На по-големите ни мачове залите са пълни, става страхотно шоу с 8-10 хиляди души по трибуните. До сега имаме изиграни 8 мача, като спечелихме 4 от тях. Дано оттук насетне тръгнем по-добре.

Хората от ръководството, които искаха да привлекат миналата година Тошко Алексиев, не знаят много за България. Знаят за ракията и киселото ни мляко, което тук го няма.

Храната тук е доста различна. Корейците предпочитат морските дарове, а на мен това не ми допада. Защото сме в затворен комплекс и в ресторанта ми готвят ядене само за мен близко до европейската кухня – пържолки, картофи, яйца.

Доста отслабнах – дойдох в Корея 104 килограма, а сега съм 95. това обаче не е от храната, а от страшно многото тренировки. Тренираме по три пъти на ден и нямам лично свободно време. Дори за тези три месеца откакто съм в Корея имах едва три пълни свободни почивни дни.

Честно казано не съм започнат много с техния национален отбор, с който сме в една група за Световната лига. Преди 2-3 години бяхме пак заедно. Те не са някаква световна величина във волейбола и според мен няма да имаме проблеми. Въпросът е да се излезе и да се играе концентрирано както винаги са го правили момчетата, носили националната фланелка.

Няма как да ви изненадам с корейско гадже. В никакъв случай, това няма как да стане! Аз нямам лично свободно време, в което да излизам от базата ни тима ни да са разходя или да отида на заведение. 24 часа в денонощието аз и съотборниците ми сме заедно на това място. Редовния сезон свършва към началото на април, дано се класираме за плейофите, да отшуми травмата ми в лакътя и да отидем на финал. Ако това стане, в началото на месец май ще съм си в България.