Защо?

Защо? Този въпрос по различни поводи си задавам последните 10 дни. И отговорът е „Защото трябваше!”. Защото в последните денонощия на октомври 2015 година волейболните ни национали трябваше най-накрая да осъзнаят колко са големи.

Защото след десет години преследване на успехите на големи първенства в чужбина, сега търпеливо ръстовите ни момчета най-накрая усетиха истинската любов и признание от това да носят и да се раздават с националната фланелка. Десет години в най-различни кътчета на планетата те играят с цел са стигнат до първите места. И там винаги има родни фенове, но усещането е друго. И сега те пак са непосредствено под върха, но надскочиха себе си у дома.

И пак има хора, които правят „сериозни” коментари като това, че се е вдигнал много шум за нищо и че България пак е 4-та. Защо? Защото трябваше бройката на подобни „специалисти” да намалее значително и естествено, само и единствено докосвайки се на живо до голямото събитие с участието на националния ни отбор по волейбол. И се получи - критиците са малко, бройката на почитателите се увеличи с нови стотици хиляди, децата търсещи волейболната топка – в пъти повече от преди 10 дни.

Този отбор не е идеалният по показатели и възможности. Има цял един титулярен състав, който е извън полето заради здравословни или други причини. Но този екип симбиоза между играчи от 23 до 38 години е идеалният по компоненти раздаване, мъжество и жертвоготовност.

Волейболистите ни в по-голямата си част стартираха на това европейско първенство като момчета, но го завършиха като мъже. Националите ни са мъже с големи сърца, в които има място за всеки един истински почитател на тази игра. А сърцата, в които те влязоха пред октомври тази година са хиляди първи повече.

Да, те отново са четвърти в класирането на голямо първенство, не се качиха на почетната стълбичка и гледаха официалното награждаване отстрани. Защо? Защото трябваше да получат лично в София най-ценното отличие – първо място в сърцата и душите на публиката. Медалът не струва колкото часове наред скандиране на твоето име и аплодисменти, че си част от мъжкия национален отбор по волейбол на България!