Рикардо Лукарели, един от лидерите на националния отбор по волейбол на Бразилия, даде ексклузивно интервю за предаването "Код спорт". Той е от онези играчи, които мигновено пленяват любителите на волейбола. Отдавна си е извоювал място сред най-добрите посрещачи на планетата. Очаквано, имайки предвид, че в началото на кариерата си бе близо до магьосника Жиба. Със "селесао" има редица отличия, но безспорно най-ценното в кариерата му до момента е олимпийското злато от игрите в Рио през миналата година. Въпреки статута си на звезда, все още не е играл в нито едно от клубните първенства на Стария континент.

- Рикардо, как започна твоята приказка във волейбола? 

- Винаги съм обичал да спортувам. Майка ми също обичаше волейбола. Свързан съм с играта още от времето, когато съм бил с пелени. На 13 започнах да тренирам по-сериозно и така приказката продължава и до днес.

- Защо избра този спорт? 

- Практически минах през всички спортове. Открих волейбола и реших, че това е спортът, който искам да практикувам. Волейболът ме правеше щастлив и беше спортът, който в продължение на времето ми носеше най-много удоволствие. 

- На колко години започна да тренираш? 

- Започнах на 13. Вече 12 години играя волейбол. 

- Имал ли си оферти от Италия? Там се играе най-силният волейбол. 

- Да, вярно е. Имам договор за още една година в Бразилия, но бих искал да играя в Европа. Без съмнение Италия е един от главните центрове на волейбола. Имам голямо желание да играя тук. Мисля, че за личното и професионалното израстване е от фундаментално значение. 

- Къде се играе по-силен волейбол? 

- Вярвам, че в Европа има две-три страни, в които волейболът е на най-високо ниво. В най-добрите първенства играят най-добрите играчи. Например в Италия, Русия и други, но и Бразилия не отстъпва. Шампионатът ни е много силен и също има класни отбори. 

- Как си обясняваш, че в Бразилия се раждат толкова добри волейболисти? 

- Волейболът е много обичан спорт в Бразилия. Имаме много състезатели. Винаги излизат добри играчи, а и методите на тренировка допринасят в голяма степен. Това поддържа волейбола винаги на високо ниво. 

- Бруно Резенде каза, че има много проблеми с клубовете в Бразилия...

- Някои отбори имаха проблеми със заплащането. Това е едно бреме, което тежи на Бразилия и волейбола. Тези случаи вече намаляха, но още не са минало за жалост. Този проблем спъва израстването на спорта, но вярвам, че ситуацията ще се подобри. 

- Имаш ли идол? 

- Човекът, на когото винаги съм се възхищавал за начина на игра и поведението на площадката, е либерото на националния Сержиньо. Има малка прилика с моите задачи в атака, но много харесвам стила му на игра. Без съмнение той е истински пример за подражание. 

- Какво научи от легендата Жиба? 

- Нямах възможност да прекарам много време с Жиба. Когато влязох в отбора през 2012 г., играх рядко с него. Нямаше как и двамата да бъдем заедно на игрището. Мурило и Данте са хората, с които съм играл по-дълго време. Били сме съотборници и на клубно ниво. Повече съм научил от тях. 

- Какво е чувството да станеш олимпийски шампион на родна земя? 

- Едно от най-невероятните усещания, които съм изпитвал при спечелването на най-важното състезание във волейбола. Това се случи в Бразилия, където и семейството беше до мен, за да сподели радостта ми. 

- Кой е най-силният тим в Бразилия?

- В момента най-силен е Крузейро. Те са най-добри в Бразилия. Четири или пет пъти станаха шампиони. Спечелиха световното клубно първенство и шампионата на Южна Америка. От много време са на върха, но имаме и други добри отбори, които са много силни. В момента над всички е Крузейро. 

- Срещу кой национален отбор ти е най-трудно? 

- Няма само един отбор. Много трудно се играе срещу САЩ, Италия, Полша, Франция - все сложни съперници. Мачовете срещу тях винаги са трудни. На световното първенство и в Световната лига е тежко, например. 

- Все още ли смяташ България за мощен и силен отбор? 

- Да! Без съмнение. На всички постове имате качествени играчи и сте много труден опонент. 

- Какво е волейболът за теб? 

- Без съмнение той е моят живот. 

- Луд ли си по футбола и самбата? 

- Да, да в Бразилия е много трудно да избягаш от футбола, самбата и толкова известния карнавал. На практика цяла Бразилия обожава карнавала и всичко свързано с него. Направо са ни фикс идея. 

- Защо няма много добре платени волейболисти? 

- Защото е много голяма разликата в спонсорите. Не е като във футбола, голфа и тениса - спортове, при които спонсорите са далеч по-мощни в сравнение с волейбола. Въпреки това, в Европа ситуацията се промени. Доволни сме тук и е много по-добре, отколкото в други спортове. 

- Коя е голямата ти мечта? 

- Моята мечта е да играя на по-високо ниво, да продължа в националния на Бразилия, да представям моята страна и да спечелим много титли. В личен план мечтая да изградя семейство, да имам деца.