Весела Братоева се превърна в първата жена треньор в елита на мъжкия ни волейбол. Дни преди началото на новия сезон тя застана начело на новака Дея. Въпреки многото коментари, самата тя не приема това като нещо историческо – дори напротив.

„Историческо със сигурност не. Не знам откъде идва вълнението. Не съм във волейбола от вчера, така че историческо не. Няма, защото никой не е решил да опита, а не защото жените не могат да бъдат треньори в Суперлигата”, споделя Братоев.

Въпросът как една жена се оправя с толкова различни мъжки характери намира своя отговор в годините работа с различни младежки формации. Именно младежкият ентусиазъм е едно от предимствата на амбициозния бургаски тим. Това, наред с натрупаните знания, дават увереност на Весела Братоева, че ще се справи с трудната задача.

„Не мисля, че е трудно. Имам братя, братовчеди. Имахме само женска котка. Жени, мъже, хората са хора. Жените са много по-старателни, точни. Мъжете са по-силни физически и си позволяват повече волности. От там нататък всичко е въпрос на настройка и като свикнеш, няма нищо странно.”

„Не мога да кажа, дали моето мислене е женско или мъжко. Мисля, че треньорите разсъждават по един и същ начин за играта. Може би съм по-снизходителна и търпелива. Но съм сигурна, че има и такива мъже, едва ли има разлика.”

„Колко знания имам, ще видим. Аз не се съмнявам в себе си. Освен, че съм единствената жена, съм и най-младият треньор. Не мисля, че ми липсват знания и опит.”

Миналият сезон е един от най-приятните за Весела Братоева в личен план. Като треньор в школата на Дея тя имаше възможност да е по-близо до своите братя Георги и Валентин, постигнали златен дубъл с тима на Нефтохимик.

„Ние сме доста близки, макар че те двамата са по-близки. Понякога се виждаме рядко. Съветваме се, но сме самостоятелни и другите го подкрепят.”

„Много често сме били в различни отбори. Включително и майка ни беше в Левски. Тогава бяхме четиримата, но е интересно и когато сме в различни отбори. Има шегички.”

В годините Георги и Валентин Братоеви си създадоха репутация на хора, които трудно понасят несправедливостта и това им е навличало проблеми. От тяхната сестра не трябва да очакваме нищо по-различно.

„Приличаме си много, може би е фамилно. Може би затова мога да се занимавам с мъже. Ние сме много отворени. Ако мисля нещо, си струва да бъде казано.”

Превърнал се в голяма любов, волейболът заема централно място в семейство Братоеви.

„Първопричината е мама. Тя е известна като Надя Велева във волейбола. Не сме вкарвани на сила в залата. Може би ако мама беше баскетболистка, щяхме да сме такива, но за нас беше отреден волейбола.”

„Дните ми без волейбол много често минават с тях. В Бургас свободното време се прекарва хубаво, защото се ходи на плаж. Обичам да чета, темата избива на волейбол.”

И така – с жена треньор и много млади състезатели Дея Волей се радва на първия си сезон в Суперлигата. А Весела Братоева и хората от ръководството няма да оставят амбициите за развитие на клуба.

„Надяваме се да играем добре, да не сме боксова круша и да изпълним целта да не изпаднем, защото реалната ни цел е това.”

„Амбициите се простират много далеч. В клуба сме хора с големи мечти. Имаме воля и характер, за да си догонят целите. Все хора, които не изоставят нищо. Ще е много трудно. Няма как да стане за един-два дни. Със сигурност няма да се откажем.”